0
Небанковите финансови институции имат 14 дни да преразгледат договорите с клиентите си за неравноправни клаузи или завеждам колективен иск в съда, каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова.
Тя съобщи, че това е посочено в нейна заповед с предварително изпълнение, което обаче може да се обжалва.
По думите на Филипова за първи път от създаването си КЗП е направила преглед на абсолютно всички небанкови финансови институции в България и техните договори за бързи кредити, при което са установени нелоялни практики и неравноправни клаузи в общите условия.
Филипова добави, че част от нелоялните практики се отнасят до допълнителните такси за експресно одобряване на кредитите. В някои случаи санкциите за закъснение надвишават законовите ставки, а предсрочно погасяване се изисква дори при минимално закъснение на плащанията.
Основните установени неравноправни клаузи включват:
1. Такси и комисиони – клаузи, задължаващи потребителите да плащат допълнителни такси за приоритетно разглеждане на искания, администриране, оценка на риска и други, без ясна обосновка и прозрачност.
2. Просрочени задължения – клаузи, предвиждащи високи неустойки или такси за закъснели плащания, често надхвърлящи законовите лимити.
3. Предсрочна изискуемост – условия, позволяващи на кредитора да поиска предсрочно погасяване на целия заем при дребни неизпълнения от страна на потребителя, включително несъществени забавяния.
4. Обезпечения и записи на заповед – клаузи, изискващи предоставяне на запис на заповед, който остава в сила дори след пълно изплащане на кредита, или други обезпечителни механизми, които надхвърлят необходимото.
5. Лихвени условия и валутен риск – условия, които позволяват промени в лихвените проценти и валутните стойности по кредити без предварително уведомяване на потребителите.
По думите на Филипова част от постъпилите жалби в КЗП са за агресивни и заплашителни писма и съобщения. "Ако си мислиш, че няма да изплатиш дълга си, значи си се заблудила. Ще те търся, докато те немаря независимо къде си. Аз отговарям за тези пари. Обади ми се незабавно", цитира тя едно от съобщенията.
Според нея хората, които използват услугите на бързите кредити, са два типа. Първият са тези, които имат нужда от бързо финансиране за битови нужди като покриване на сметки и купуване на храна. Втората група са лицата, които поради лоша кредитна история или нерегулярно получаване на заплата не виждат друго решение търсят бързи кредити, посочи Филипова и добави, че именно заради рисковете, които поемат фирмите за бързи кредити, законово имат право на по-високи лихви. При 1000 лева кредит 66 на сто, или 660 лева над тези 1000 лева, е годишният процент на разходите на небанкова финансова институция, това е законовият таван, припомни тя.
По думите й въпреки това повечето фирми за бързи кредити заблуждават потребителите за действителната цена на заема, които получават.
Филипова призова потребителите да подават жалби към КЗП и се ангажира, че всеки един отделен случаи ще бъде разгледан и при преценка ще бъде обжалван в съда.
"Така си спестяват множество такси, защото дори служебните адвокати взимат минимално възнаграждение. Обръщам се към потребителите, вече не са ви нужни адвокати, ще работим за вашата защита, вече не сте сами", призова тя.
Филипова припомни, че санкциите достигат до 70 000 лева за всяко отделно нарушение по един конкретен договор.
Напиши коментар