0
- Защо във Великобритания има по-малко разрешени за подслушване със специални разузнавателни средства (СРС), отколкото в България?
- Във Великобритания през последните години има средно 1500 – 1600 разрешения годишно, а у нас за 2010 г. са оповестени 16 000 разрешения от съда. Обяснението е изключително просто – хората ползват СРС-та по предназначение. Това стана ясно от една лекция в американското посолство. В демократичните страни подслушването е крайно средство. Използва се при изчерпване на всички други възможности за събиране на информация. Подслушването се смята за тежко навлизане в личната сфера на хората, а те са общество, което се интересува от правата на хората.
- Предполага се, че другите полицейски средства не влизат така остро в личния живот?
- И американският, и английският лектор споделиха, че за тях интервенцията в разговор между двама души без тяхно съгласие се смята за тежко нарушение. Част от тези неща могат да се видят в американските филми. Когато единият човек знае, че носи подслушвателно устройство, по-лесно се използва в съда, след съответното разрешение, разбира се. На тези неща се гледа много сериозно. Един агент под прикритие се смята за по-малка интервенция, отколкото подслушването. У нас ги няма тези традиции.
- Ще се стигне ли до отлагането на достъпа до досиетата на „кредитните милионери”, защото противниците на откриването не са малко?
- „Кредитните милионери” са следващите, които трябва да бъдат проверени за досиета в Държавна сигурност. За нас е изненадващо, че тричленен състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд и е образувано дело. Това е странно, защото вече пет години Комисията по досиетата работи по закон, за който има национално съгласие. Вече имаме установена принадлежност за 6500 души, имаме 5500 души с обявена принадлежност и проверени над 117 000. И изведнъж след всичко това да се търси начин да се спре процеса, означава да се върнем към 1997 г. Има такова решение на съда от 1997 г., но то е несъотносимо към днешна дата. Най-важното е, че днес има двуинституционен контрол над комисията.
- По много от днешните горещи теми, като доносите на управляващите, Програма Достъп до информация работи от години. Можеш ли да прогнозираш следващи теми?
- Не е трудно да прогнозирам. Винаги изпреварваме събитията, защото сме с първата вълна. При нас идват журналистите, които първи се интересуват от дадена гореща тема. Днес, когато се разви дебата за помилванията, трябва да помним, че вестник „Сега” го започна още през 2009 г. Ние сме техните адвокати. Същото е с декларациите на народните представители. Не че ние създаваме темите, просто следваме реалното търсене на разследващите журналисти.
- Ще му дойде ли пак времето да се възстанови министерството на администрацията?
- Може и това а стане. През миналите години респектът към Програма достъп за информация рязко се увеличи. Властта все повече се съобразява с нас. Например министърът на вътрешните работи се съобрази с нашето мнение за даренията в МВР и създаде вътрешни правила. Затова е напълно възможно утре да имаме един министър, който е отговорен за прилагането на закона.
- Как си обясняваш одисеята с „овчарското дело” на колегата Генадий Маринов от Троян? Какъв симптом е това?
- Необичайно дело. Не сме се преборили. Фактът, че бизнесмени си познволяват да водят такива дела, означава, че обстановката, свързана със защитата на свободата на словото, не е здравословна. В истински демократичните държави подобни дела не са възможни. Делото говори за криворазбрана публикация, криворазбрана роля на медиите, липса на самоирония. Човек, който води такова дело, явно разчита на съдебната система. От друга страна, като адвокат, който се явява често по тези дела срещу журналисти, мога да кажа, че съзирам едно желание на българските магистрати да бъдат в крак с европейските норми. Виждам светлина в този тунел. Подобни дела имат и друг смисъл – обществото да разбере, че има ясни стандарти за свободата на словото, че журналистите имат право да критикуват политиците и публичните фигури. Това тяхно право е в самата същина на демокрацията. Считам, че „овчарското дело” създава този ефект. Човек, който води такова дело срещу журналист, не съзнава драмата на последния. Да бъде изправен той като престъпник, сякаш е извършил някаква кражба или побой, това не е радостна съдба, не се среща в други професии. Това трябва да се разбере и от законодателите. Трябва да се очертае свободата на словото, за да могат журналистите да си вършат свободно работата. Разбира се, без да прекрачват определени граници, но това вече е друг въпрос.
Интервю на Цветан Тодоров
Визитка:
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация, е сред номинираните за юрист на годината "за цялостен принос за защита правата за достъп до информация и основна роля при създаването на съдебна практика по въпроса". Предложенията са на съдебните репортери в конкурса на сайта "Правен свят". Той е и адвокат на 2008 г.
Миналата седмица Кашъмов защити в съда в Ловеч журналиста от Троян Генадий Маринов по т.нар. „овчарско дело”. Преди години пък е защитавал и автори на НГ.
В петък миналата седмица в София се състоя поредната годишна среща на координаторите от страната. След официалната част Александър Кашъмов даде това интервю специално за НГ.
Напиши коментар