0
Авторът на някогашните кафе-концерти в Ловеч Павел Баръмов днес е противник на чалгата. Едва ли може да се очаква друго от човек, който е сред първите създатели на българската естрада в края на 50-те години на миналия век.
Миналата седмица Баръмов беше в родния Ловеч и си спомни за миналото. Запазил е гордата си осанка, буйните коси и чувството си за хумор.
Името му срещаме в изследването на Владимир Гаджев „Седемте изкушения на Златния Орфей”, където подробно се проследяват първите стъпки на българската поп-музика. Тогава „сушата” за забавна музика е много силна, а през 1960 г. в Радио София (днес БНР) има само 8 (осем!) записа на оригинална българска поп-музика, пише Гаджев.
Един от пробивите е свързан с квинтет „Мелоди“, в който участва и Павел Баръмов. През 1959 г. свирят в съседна Югославия, а през петте години на съществуването си гостуват още в Съветския съюз, ГДР, Чехословакия и др.
Квинтетът „Мелоди“ включва Иван Пендачански (акордеон, до 1960 г.), Павел Баръмов (пиано, до 1960 г.), Развигор Попов (пиано, от 1960 г.), Божан Хаджиев (китара), Вахан Вартазармян (бас) и Светослав Георгиев (ударни).
Павел Димитров Баръмов е роден през 1937 г. в Ловеч. Днес продължава да живее с естрадата, вълнува се и от съвремения ден на поп-музиката.
- Кога напуснахте музикалните сцени на Ловеч?
- Напуснах окончателно някъде през 1989 г. и от тогава свиря в чужбина. В Ловеч си идвам инцидентно.
- А откога сте в естрадата?
- През 60-те години работех с мой оркестър. Преподавах и в музикалната школа в Ловеч. В оркестъра свирех на сентизатор. С момчетата обикаляхме страната, като свирехме с най-добрите певци. Например с Емил Димитров. По това време хит бяха песните „Нашия сигнал”, „Плувате ли брус”, Арлекино”, „Само тази нощ”, „Джулия”. Днес тези песни са почти забравени. Говоря за годините 1966 – 1968 г.
- А къде сте учили музика?
- Аз съм учил музика в нашата консерватория, която завърших през 1960 г. Мой учител беше г-жа Обретенова, специалност пиано. Още като студент започнах да се занимавам с поп музика и се включих в състав. Направихме един състав, който се казваше „Мелоди”. Именно с него започнахме да работим при Емил Димитров. После дойде и Лили Иванова от провинцията. Около година и половина работех и с двамата. После се разделихме, ходихме на едно турне в Румъния. След като се върнахме, Емил Димитров остана с нас, а Лили замина със Здравко Радоев, който беше и първият й мъж.
- Откъде обаче ви помнят ловчалии?
- Е, те ме помнят с незабравимите кафе-концерти, които бяха моя запазена марка. Например в ресторант „Ловеч” (днес „Рязан” – бел. ред.) и в известното заведение „Люспата” във Вароша (днес не съществува – бел. ред.). Тогава правех много сполучливи кафе-концерти. Тази форма започваше от 16,30 ч. до 19,00 ч., след като хората напуснат работа. Идваха при нас на приятна музика и чаша питие. Аз свирех сам, бях като човекът-оркестър. Свиря и пея. Това стана по покана на шефовете на Кооперативния съюз, като Давид Желязков, например. После в един период свирех и в ресторант „Хисаря” заедно с известния Ботьо с цигулката, който е баща на днешната певица Надя Ботева. Много добре се приемаше от ловешките граждани тази изява. Тогава маршрутът ми беше следния – след като свърша в ресторант „Ловеч”, качвам се на колелото и заминавам в „Люспата”. Тогава имаше много хубава отбрана публика, която искаше да слуша евъргрийни.
- Много сте пътували по света...
- Като пътуващ музикант съм обиколил доста страни. Бил съм 4 - 5 пъти в Германия, Русия, Франция, Швейцария, Скандинавските страни, Кипър. Многократно съм бил в Съветския съюз с Емил Димитров със сборни програми. Пял съм и с народни певци, като Гюрга Пенджурова. Последно свирех във френска Швейцария и в Кипър. На 31 декември м. г. бях в Кипър, в град Пафос. В този град работя от много време, тъй като имам приятели.
- Какво ви свързва днес с Ловеч?
- Родният дом. Трепетите, че тук съм проходил. Сега, на тая преклонна възраст, идвам с голямо удоволствие. Но срещам все по-малко познати лица.
- Какво ви е мнението за днешната музика на младите?
- За новата музика трябва да кажа, че съм противник на чалгата. Почти не ги познавам. Тези, които са в поп-музиката в момента, доста са свалили летвата. На последните концерти за Евровизия пя и Васил Найденов и други, които са от по-старата генерация. Но това са носталгични опити. От младите имена прави впечатление Софи Маринова, която е надарена с много голям глас. Нейната песен за Евровизия обаче не е подходяща за гласа й. Нейният глас е много висок за тази песен. Разчита се на многоезичието, където повтаря „обичам те”.
- Какво ще кажете на ловчалии чрез нашия вестник?
- Искам да кажа на ловчалии да помнят старите традиции в музиката, когато имаше оперета, когато работеше Киро Киров – Маестрото. Всички тия традиции трябва да се възродят.
Интервю на Цветан Тодоров
Напиши коментар