0
Черно куче-убиец от породата Кане корсо се нахвърля над домашно куче коли и с едно захапване през кръста го умъртвява на място. Случката става на 12 октомври 2014 г. край Лисец, където собствениците на пострадалото куче коли Кина Стойчева и Георги Гетов са излезли на разходка за гъби. Двамата са видни общественици и широко известни в Ловеч, от няколко години се радват на селската си къща, съседна до тази на актьора Ленко Гурков.
Потресени от кървавата сцена, те не знаят как да реагират. Не могат да повярват, че любимото им домашното куче Дарка вече не е живо. От гората се появяват мъж и жена, мъжът виква: „Сара!“ и дисциплинира кучето-убиец. После поглежда другото животно, казва: „Ми то сигурно вече е умряло“ и напуска мястото на действието. Малко по-късно си тръгва и жената. Кина изхвърля гъбите и прибира в чантата трупа.
Дотук е само ужас и мъка.
После започва дълго ходенето по кръговете на типичната българска бюрокрация, за да разберем, това, което отдавна знаем.
Семейството не иска да се занимава със случая, но дъщерята, която живее в столицата и има европейски разбирания за законите и тяхното спазване, настоява.
Момичето с писмо до НГ припомня (виж сигнала на края), че според закона „собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места” и „да го отглежда по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица’ (чл. 11 (10) и чл. 11 (11) от Наредбата за реда на придобиване, притежание и отглеждане на кучета на територията на Община Ловеч).
Затова тя подава четири жалби – до полицията, Районната прокуратура, Община Ловеч и Агенцията за безопасност на храните. Настоява да се разкрие виновника и да понесе отговорност. Припомня как през март 2009 г. жителка на същото село е нападната и полуизядена от домашни кучета и скоро след инцидента почина.
Така е образувана преписка в районната прокуратура с изходящ номер 1686/2014г. Прокурорът Бойко Василев, който според дознателя Цветомир Божинов е „педант“, разпорежда строга проверка по случая, разказва ни дъщерята. Но след като разглежда събраните материали, на 20 ноември прокурорът Бойко Василев издава постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Постановлението казва, че посочените като собственици на опасното животно отричат да са били на разходка на 12 октомври 2014 г. и че не притежават черно куче Кане корсо. Прави се обоснования извод, че „маловажният случай на непредпазливо унищожаване или повреждане на чужда вещ не е престъпление и няма улики по преписката за умишлено деяние“. Припомня се, че „Законът за задълженията и доходите предвижда, че за вредите, причинени от животни, отговорност носят техните собственици, включително, когато животното е избягало или изгубено“. Недоволни от развитието, собствениците на убитото куче са обжалвали в законен срок постановлението пред Окръжна прокуратура – Ловеч. След като в НГ научихме за случая, с помощта на пострадалите разкрихме много повече, отколкото е направила полицията и прокуратурата. Тук обаче има една важна подробност – тя обяснява донякъде поведението на прокуратурата, но не оправдава повърхностното разследване и отказа от търсене на цялата истина. Подробността е, че собствениците на убитото куче поради стреса първоначално се заблуждават при посочването на лицата, защото са припознали и объркали две млади роднински семейства. Така че първоначално соченият за собственик на кучето наистина е невинен. Но случаят от това не става по-малко тревожен. Оказа се, че за кратко време екип на НГ намери къде живее кучето Сара в Лисец (в т.нар. горна къща на тъста) и успяхме дори да го снимаме. Кучето е много любопитно, не лае по хората, а само наблюдава движението по улицата. (Виж отделно за породата). А чрез Фейсбук намерихме и въпросните хора, които са качили в мрежата и снимка на любимото си животно. Е, как може ние да открием собствениците и кучето, а полицейският инспектор, който познава селото много по-добре, да не може да ги намери? Навярно просто е отишъл при грешно сочения човек и го е попитал: „Ти ходи ли в гората с куче на име Сара на 12 октомври?“ И той отговаря: "Не, щото погребвах баща си и такова куче нямам." И следствието е приключено. А извършителят на деянието остава неизвестен. Дали става дума са „педантичен“ непрофесионализъм, или за добре премерена приятелска подкрепа в едно село, където всички се познават? И двата варианта са неприемливи. Защото по отношението към животните, независимо дали са жертва или оръдия за убиване, съдим за нивото на човешките отношения, за отговорността и морала на обществото.
„Кучето на мафията“ се бие до смърт
Породата Кане корсо се използва преди всичко за охрана, но и като домашен любимец. В Италия това е "куче на мафията", защото прилича на член на Коза Ностра - себеотдаден и любвеобилен към фамилията, но жесток към всички, които я наранят. Кане корсо никога не атакува без причина. Изключително податливо към дресировка. Един поглед е достатъчен за това интелигентно куче, за да разбере какво се иска от него. Използва се и при лов на едър дивеч. При команда атакува, без значение дали се бори с вълк или по-едро животно. Стига стопанинът му да пожелае, корсото се бие до смърт, само за да угоди на собственика. Цените на малките кученца у нас са между 500 и 1200 лв. (по Уикипедия)
Виж и сигнала до редакцията
Да дадем с. Лисец на кучетата или за кого работи Районната прокуратура в Ловеч?
Д-р Калина Йорданова
През месец март 2009 г. една жителка на с. Лисец, община Ловеч, беше нападната и полуизядена от домашни кучета. Скоро след инцидента жената почина. Зловещо, нали? Човешката психика обаче е устроена така, че да забравя неприятната част от реалността. Реалността от своя страна често ни напомня за себе си именно с това, което се мъчим да забравим. Следната не толкова драматична, но също така поучителна история, свързана с кучета, Прокуратура и гражданска съвест, е едно такова напомняне.
Отново в с. Лисец на 12 октомври 2014 г. моето куче, разхождано от родителите ми, е нападнато и умъртвено от друго домашно куче в присъствието на своите собственици – (имената се пазят в редакцията). Без да направи опит да се намеси, мъжът констатира смъртта, причинена от неговия домашен любимец, с думите ‘Ми то сигурно вече е умряло’ и напуска мястото на действието. Съпругата му го последва. Няма да навлизам в сантиментални отклонения, не защото скръбта няма място в света на хората и животните, а защото не тя е фокусът, в който целя да привлека вниманието на Ловешката общественост.
В срок от седем дни след инцидента аз подадох четири жалби – до полицията, Районната Прокуратура, Община Ловеч и Агенцията за безопасност на храните. И повярвайте ми, не защото искам обезщетение - каквото безспорно собственикът на кучето-убиец дължи, а защото смятам, че моята гражданска съвест изисква да реагирам, когато според закона ‘собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места’ и ‘да го отглежда по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица’ (чл. 11 (10) и чл. 11 (11) от Наредбата за реда на придобиване, притежание и отглеждане на кучета на територията на Община Ловеч). Какво ако нападнат беше баща ми, а не кучето ни?
В деня след инцидента родителите ми се интересуват за имената на собствениците на кучето. Съседи ги насочват към семейството, но дават имената на другата сестра и нейния съпруг, тъй като и двете семейства отглеждат кучето Сара, а мъжете в тях работят заедно. Жалбоподателите допускат неточност, но нали затова ще има разследване?
Прокурор Бойко Василев, когото дознател Цветомир Божинов нарече ‘педант’, разпореди проверка по случая. Бях впечатлена от определението, защото в моя езиков речник то означава внимание към детайла и прецизност в следването на процедурите. Моите родители бяха разпитани като свидетели, а аз написах подробни писмени обяснения. Дотук звучи добре, нали? Но за да подготвя читателя за последвалата може би очаквана развръзка, трябва да изтъкна една неформална, но важна подробност: близка роднина на двамата е бивш прокурор от Ловеч. Предчувствате ли вече посоката на развитие на случая?
Ето я и нея: на 23 ноември 2014 г. получих по пощата без обратна разписка постановлението на Прокурор Василев, подписал се под напълно сгрешеното ми собствено и бащино име и полуверен адрес за кореспонденция. Питам се дали тази немърливост е тенденциозна. Съдържанието на постановлението дава и отговора: документът твърди, че съпрузите, посочени от мен за собственици на кучето Сара, отричат, че са били на разходка на 12 октомври 2014 г. и че притежават черно кане корсо, отговарящо на името Сара, което иначе цялото село разпознава и дори търси за разплод. Не е ли работа на разследващия полицай да събере информацията по случая, да разпита съседи и установи самоличността на извършителите? Нали не мислите, че първата работа на човек, извършващ закононарушение, е да си извади личната карта и да се легитимира? Закононарушение има. Едно куче е разкъсано от друго в присъствието на собственика си, който не може да упражни контрол върху любимеца си. Кучето е идентифицирано и заснето по-късно от екип на „Народен глас“ в рамките на един ден. То живее е къщата, обитавана от двама в село, което наброява 669 души според последното преброяване. Толкова ли е трудно на Районната Прокуратура да идентифицира едно куче от рядка порода и неговите собственици по точно описание на вида и мястото им на пребиваване? Или всъщност институцията, която трябва да помогне на жалбоподателя да постигне морална амнистия, всъщност го кара да се почувства нищожен, зависим и унижен пред двойните си стандарти. Този отговор поражда у мен много въпроси. С кого се коалира държавата? Има ли място за професионално достойнство? Интересува ли ни това, което се случва пред очите ни или единственото важно нещо остава това, което смила стомахът ни? Но най-същественият въпрос е за кого работи Районната Прокуратура в Ловеч. А вие как мислите?
Напиши коментар