0
Журналистът Кольо Станчевски (71 г.) е голям природолюбител. Всеки ден е сред природата и наблюдава атмосферните явления. Тази зима за Ловеч бе необичайна – рекордно студена, снеговита, истинско изпитание за хора и животни.
Редакцията се обърна към неговия опит и спомени, за да осмислим по-добре капризите на природата.
Кольо Станчевски е работил цял живот във в. „Народен глас” и по-рано в „Заря на комунизма” – местни вестници. Носител е на литературната награда „Ловешки меч” за 2005 и 2010 г.
- Като че ли страшният студ отмина. Какви поражения според теб нанесе студът на хората?
- Масово спукване на водопроводни и канализационни тръби, спукани бойлери, водомери, наводнени мазета и не само в жилища, където никой не живее. Топенето ще доведе до масово хлъзгане на снега от покривите, което е опасно за минувачите и колите. Трябва много да се внимава и да се гледа нагоре. Когато повее южнякът, Осъм пък ще препълни коритото си, но до поражения няма да се стигне.
- Ти от години наблюдаваш капризите на времето. Как се запали?
- От малък ми е любопитно какво е времето. Записвам си необичайните природни явления от както станах журналист – от 1967 г. Това са ниски и високи температури за Ловеч, градушки, късен и ранен сняг, наводнения и други необичайни явления.
- Тази зима как я оценяваш в твоята класация?
- Ще се запомни. За първи път от 1985 г. насам не е имало такъв студ. Тогава три месеца целодневните температури бяха под минус 10 градуса, а снегът не се стопи. Сега обаче беше много по-студено, но пък за по-късо време. Тази зима големият студ продължи засега само 22 дни, считам го до сряда, 15 февруари. По-дебел сняг имаше през 1988 г. – 70 см наваля само за едно денонощие. Сегашната зима ще се запомни с минус 22 градуса в Ловеч, а в съседното Севлиево беше 32,6 градуса.
- Студът плаши ли те?
- Не, защото съм моржувал цели 12 години. Последното ми моржуване бе на 1 февруари 1992 г., когато се къпах в Горнопавликенската река. Студът стимулира жизнените фукции, стига човек да знае собствените си сили. Аз съм преживявал минус 42 градуса в град Ухта, Коми, през декември 1984 г. Сега всеки ден излизам на разходка в покрайнините на Ловеч и изминавам между 6 и 11 км. Обличам се сравнително леко, движението помага да преодолееш студа. За първи път обаче сложих шапка. Помня обаче и една зима, когато Ловеч беше най-топлият град в Европа – тогава първи сняг валя на 1 ноември 2007 г. и после цяла зима само дъжд.
- Кои са характерностите на климата в този регион?
- Ловеч е скътан град поради географски дадености, но има крайности в температурата и в двете посоки. Откакто река Осъм е в регулирано корито, от 1986 г., наводненията не са такъв бич. Защото през 1969 г. Осъм направи големи поразии по цялото поречия от Троян надолу. Това е т. нар. стогодишна вълна, имало е същото наводнение и през 1867 г. Преди пет години Осъм също имаше много голяма вода, но в Ловеч нямаше никакви щети, само изпълни коритото до горе.
- Как се справят животните със студа?
- Страдат. Замръзналият Дунав и язовири докараха в Ловеч покрай коритото на реката необичайни гости. Наблюдавах в реката речна чапла, много ята диви патици, рибари, даже един морски обитател – корморан. Интересно как е дошъл дотук. Въртят се покрай бързеите и там ловят рибки. И те са като хората, търсят топлина и разбиране.
Интервю на Цветан Тодоров
Напиши коментар