0
Премиерната изненада на Русенската опера на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ доказа за сетен път, че операта и оперното изкуство в нашия град са на висок пиедестал. И винаги, не само заради това извоювано през годините място, те са повод за гореща подкрепа от вярната на оперното изкуство публика. А новият свят и новият световен ред, за които напоследък често говорим, бяха част от „канавата“ на модерното послание на музикално-артистичния състав, който осъществи постановката. Този наистина блестящ спектакъл (вж. подзаглавието) поднесе преосмислен наратив/разказ за нравствено – етичните лутания на съвременния човек от 21-ви век, филтрирани през измеренията на други епохи, отдавна покрити с патината на времето, но все така актуални с вечните си послания.
Липсата на пищни декори в сценичното решение и следващият го в забележителен синхрон режисьорски минимализъм са предпоставили предизвикателства в две смислови плоскости на представлението – това са ясната концепция и драматургично обусловената размяна на „флуиди“ между актьорския/изпълнителския състав и публиката. Процесът от първата до последната минута на действието в „Мадам Бътерфлай“ е на принципа на „скачените съдове“.
Адмирации за работата на режисьора Пламен Бейков. Справил се е професионално в сложната позиция на „ваятел“, натоварен да реши нелека задача – да ни предпази от странични ефекти, като „претоварен“ мизансцен, провокативно акцентиране върху отделни части от драматургията, предозиране на емоцията. Всъщност на режисьора дължим синхрона и цялата „магия“ на драматургичното действие, за да се постигне търсеното и вълнуващо въздействие върху зрителя чрез сложните компоненти в работата на целия изпълнителски състав.
Маестра Вилиана Вълчева успя да постигне максимално високите стойности в музицирането на спектакъла. Под нейната палка оркестърът беше главно действащо лице в ядрото на премиерата. В оркестрината се майстореше вътрешната психология на музикалния разказ, за да сме потопени в океана от емоции на Джакомо Пучини. Дирижирането на оперен спектакъл, особено на „Мадам Бътерфлай“, е сложна енигма, която даде възможност на диригента и на музикантите да надградят професионалните си умения, или съвсем популярно казано – просто да постигнат още една и още по-добрата версия на самите себе си.
Експеримент, колаборация между класика и модерност, новаторски търсения или премерен риск да се отстоява нестандартна оперно-драматургична трактовка на „Мадам Бътерфлай“ беше представлението на Русенската опера?! Всичко от това, разбира се, но запечатано като ярък щрих в мястото на оперните спектакли като носеща платформа от модерните послания в цялостното звучене на фестивала „Мартенски музикални дни“. И още нещо важно – видяхме и се наслаждавахме на работата на безукорно предан на спектакъла актьорски/певчески състав: могъщото сопрано Таня Иванова – вглъбена стилистика и модериране на драматизма в ролята на Чо-Чо-сан; американският морски офицер Пинкертон, партия, изпълнена безупречно от Борис Луков; Венцислав Анастасов - в запомняща се, макар и не главна роля на американския консул; както и другите от сцената - Иван Пенчев, Богдан Лупеа, Стоян Стоянджов, Джиул Лий, Георги Ганчев, Атанас Василев.
На финала няколко думи за постигнатото отвъд предизвикателствата. Пучини е известен със сложните си оркестрации, които могат да засенчат вокалите. Мисля, че в нашата постановка имаше перфектен баланс. Моментите на драматична интензивност и нежна лирика бяха постигнати и от оркестъра, и от изпълнителския състав. Това осигури прецизно управление на темпото и динамиката. Културните различия и трагедията в сюжета бяха така експонирани, че да не ни „набутат“ в познати стереотипи. Премиерата на „Мадам Бътерфлай“ на Русенската опера демонстрира професионалните възможностите на музикално-артистичния ни театър и уникалното му място в духовната и културната съкровищница на българското оперно изкуство.
Напиши коментар