0
Закрихме 63-ия Международен фестивал „Мартенски музикални дни“! Тържествено! Бляскаво! Внушително!
При изключителен успех премина последната фестивална вечер, толкова дълго очаквана, защото бе вечерта на Русенската филхармония с главен диригент Димитър Косев. Солист бе виртуозният грузински пианист Гиорги Гигашвили и това бе неговото първо участие на русенска сцена.
В неделната вечер Голямата зала на Доходното здание бе пълна до краен предел. И ако началото на фестивала бе белязано от скръбта по напусналия ни Светейши патриарх Неофит, то закриването бе в духа на добрата фестивална традиция и бе достойно за мащабите на този престижен форум.
Началото на концерта бе посветено на 125-годишнината от рождението на Панчо Владигеров с изпълнение на емблематичната Рапсодия „Вардар“. Атрактивната програма включваше още Концерт за пиано и оркестър №1 от Йоханес Брамс и Симфония №8 от Антонин Дворжак.
Най-великото българско музикално произведение за ХХ век Рапсодия „Вардар“ още с въведението си прикова притихналата публика. В основата на главната тема е мелодията на песента „Едничък чуй се вик” на Добри Христов . „Рапсодията е едно от най-обичаните български произведения по цял свят. Това е печатът на българската музика, много често възприеман като химн на България!” – това сподели броени дни преди концерта диригентът Димитър Косев.
Млад и енергичен, харизматичният диригент е успял да накара оркестрантите да вникнат в дълбочината на Владигеровата музика. Музика с ярка динамика, бляскава, колоритна, в духа на националните ни фолклорни традиции, която се нарежда сред най-добрите образци на европейските композитори – тя беше най-добрият избор за заключителния концерт. Макар да чух изрази като „Владигеров има и други хубави творби, защо „Вардар“ . А защо не? Защо не казваме същото, когато се изпълнява Деветата симфония на Бетовен например? Но ще отмина това. Рапсодия „Вардар“ през тази година навършва 102 години от създаването си и ще продължи да се изпълнява и през следващите 102. Най-вярната оценка дадоха зрителите и филхармониците обраха техните овации.
Първият концерт на Йоханес Брамс с гост-солиста Гиорги Гигашвили отново възпламени публиката, очарована от блестящото изпълнение на пианиста и чудесната симбиоза между него, диригента Косев и оркестъра.
Феноменален Гигашвили при „срещата“ му с Брамс. Творчеството на немския композитор, пианист-виртуоз и забележителен диригент, е дълбоко по съдържание и съвършено по майсторство. Първото изпълнение на творбата му претърпява неуспех. Тогавашната публика очаква приятна, лесно смилаема музика. Вместо това Концертът е със симфонични мащаби, чиято мощ и виталност ще го нареди сред най-големите постижения на клавирната музика в Романтизма. Брамс е от най-трудните автори. Както за изпълнение, така и за слушане. Огромно усилие изисква от изпълнителите му, за да го изсвирят добре. А за клавира той поставя най-трудната задача от всички композитори. Само на 24 години, грузинският пианист Гигашвили не само се справи блестящо, той имаше такова завладяващо сценично присъствие, толкова мощ, такова брилянтно свирене, че спечели безрезервно сърцата на ценителите на класическата музика в Русе.
Надяваме се и за в бъдеще дебютантите на Мартенския фестивал диригентът Д. Косев и Г. Гигашвили – новата звезда в света на клавирните виртуози, да ни споделят радостта от съвместното си музициране. И да ни изненадат с предизвикателства и в други музикални жанрове, като поп и джаз музика, които и двамата харесват.
Осмата симфония на чешкия гений Антонин Дворжак се оказва любима на русенския оркестър. Тя остава в сянката на Деветата, но Симфонията в сол мажор е един от върховете в творчеството на Дворжак. В нея явно се усеща ярко изразения чешки национален колорит. Няма драматизъм, но се отличава с изключително светло светоусещане. „Това е едно произведение, дълбоко свързано с природата, изключително натурално, от така наречената програмна музика. Можете да чуете звуците в природата - птичките, полъха на вятъра, шумоленето на листата на дърветата“ – казва Д. Косев. Зрителят се потапя в тази светлина, в тази безметежност и широта на славянската душа… В диригентския прочит на Димитър Косев симфонията заля залата и оркестър и диригент музицираха убедително, завладяващо, вдъхновено!
Осмата симфония се превърна в своеобразна емоционална кулминация на концерта и показа, че инструменталистите от Държавната опера в Русе са на висотата на най-добрите оркестри в България със запазената марка Русенска филхармония. Адмирации за тях! И за концертмайстора Тамара Лазарова. Може само да съжаляваме, че нямаме истински симфоничен оркестър, такъв, какъвто го създаде през 1949 г. великият Констатин Илиев.
Още като ученик в русенското музикално училище Димитър Косев мечтае някой ден да бъде част от този фестивал. „Удоволствие е да съм част от програмата на ММД и още по-голямо удоволствие е да ги закрия с Русенската филхармония“, каза той.
Ето тази мечта на главния диригент на операта в Русе се сбъдна и то как?! Димитър Косев бе емоция, бе една експлозия от можене, от професионализъм, от темперамент и заедно с Русенската филхармония накараха публиката да избухне в истински фойерверк от аплодисменти!
Цялата зала, изправена на крака, дълго не пускаше музикантите да си тръгнат. Не помня колко бяха поклоните, но ще запомня, както и всички присъстващи, тази емоция, която ни върна в златните години на симфоничния ни оркестър.
Незабравима вечер, която беляза края на фестивала!
Бижуто на културния русенски дух – „Мартенски музикални дни“ успешно тръгва към следващото си 64-то издание!
Пламенка АНГЕЛОВА
Напиши коментар