0
Той е едно от популярните лица в Русе. Познават го добре не само активни общественици и много граждани, но и немалко деца и ученици. От две години Мартин Календжиев е преподавател по история в едно от големите русенски училища. От 2005 г. става член на дружество „Традиция“, а през 2016 е избран за негов председател. Председател е на читалище „Стефан Караджа 2018 Русе“. Обществен възпитател към местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Роден е в Русе, но прекарва близо 12 години в Разград. Две от трите си висши образования завършва в дунавския град – Право и Маркетинг, а от Шуменския университет има диплома по Археология. Женен е с две деца – син на 14 г. и дъщеря на 7 г.
***
- Господин Календжиев, с какво Ви привлече клуб „Традиция“?
Преди повече от двадесет години станах част от участниците в клуба и така до ден днешен. Преди това бях чувал за тях, гледал съм репортажи по телевизията. Добре си спомням, че взех твърдото си решение точно на един Трети март. Видях ги пред Паметника на Свободата в Русе да поднасят венци. Естествено, че веднага поисках да се свържа с тях. Винаги през годините съм имал влечение към историята. Любовта ми към миналото се подклаждаше и от интереса към старинните оръжия.
Всичко това се обединява от една дума – т р а д и ц и я. Така се свързах с тогавашния председател Георги Николов. Спомените ми минават като на кинолента пред очите ми. Скоро след влизането ми в клуб „Традиция“ имах възможност да се включа във възстановката по случай отбелязването на годишнина от Априлското въстание в Панагюрище.
Това беше през 2006 г. и бе една от първите масови прояви с участието на клубове от цялата страна. Това събитие ще остане в спомените ми през целия ми живот. Преди това съм участвал в почетни караули. През 2016 г. ме избраха за председател на клуба и поех председателството от Стефан Игнатов.
- Клуб „Традиция“ в Русе е вече на четвърт век - какво стои в основата на тази организация, акви са целите й?
Клубът е създаден в края на 1999 година. Знам, че на учредителното събрание е присъствал един от основателите на Националното дружество – големият наш актьор Джоко Росич. Сред учредителите в Русе са били Георги Николов, Стефан Игнатов, Валентин Босев, Илия Сидеров и други. Те все още продължават да бъдат активни участници и разказват, че към събитието тогава е имало голям интерес. Членовете на клуба са обединени от любовта към родината, любовта към историята, към старинното оръжие и армейските предмети.
Една от основните цели е провеждане на уроци по родолюбие в училищата и детските градини. Разбира се, част от нашите експонати може да се видят и в музейните експозиции, но когато отидем в класната стая, децата могат да се докоснат до дрехите, до оръжията, да усетят колко тежи една пушка. Преживяването е съвсем различно, някак по- запомнящо се.
- Колко души сте в русенския клуб и кой може да се включи?
Към момента сме 27 члена. Имаме участници от района и от съседни градове – Разград, Исперих, Тутракан и Силистра. Най-възрастният член е на 79 години, а най-младият на 22. Синът ми, който е на 14 години също се включва в нашите мероприятия , но за активен член ще трябва да почака, докато навърши 18. Няма никакви ограничения за членство.
Всеки, който има интерес към историческите събития и традициите на българската армия, проявява съпричастност към борбите за национално освобождение и обединение е добре дошъл при нас. В страната са регистрирани общо 46 клуба като участниците със сигурност са повече от 900 души. В нашия клуб се събираме всяка седмица, обсъждаме предстоящите задачи и участията ни във възстановки. Свързваме се с организаторите и действаме.
- Участниците преминават ли през военно обучение или някаква специализирана подготовка?
Имаме вътрешни правила, но те са далеч от истинско военно обучение. В никакъв случай не искаме да отнемаме функциите на армията или да ги допълваме. Нашата цел е да събудим интерес към историческите събития, а не към специфична армейска подготовка.
- Има ли вероятност някои да Ви определят като военна структура или паравоенно формирование?
Нямаме никакви такива намерения. Ние сме културно-просветно дружество. Вярно е, че по принцип боравим с огнестрелно и хладно оръжие, но според Закона за оръжията и контрола на общоопасните средства нашите старинни пушки не се водят оръжия по смисъла на закона.
- Знам обаче, че по-голямата част от тези стари огнестрелни оръжия може да се ползват. Как се сдобивате с тях?
Повечето от оръжията са собственост на членове на клуба и са придобити по наследство. Част от арсенала си сме го закупили от граждани, има и оръжия от антиквариати. Имаме колеги реставратори, които при необходимост извършват ремонти на оръжията. Съдействие ни оказват и оръжейни майстори.
- А как стои въпросът с дрехите? Откъде черпите информация за автентичните униформи?
Много трудно се намират запазени дрехи от преди няколко поколения. По принцип дрехите си ги шием сами, като разчитаме единствено на снимки. Макар и много рядко, в старите ракли могат да се открият автентични народни носии. И те са част от възстановките. Аз вече имам поне седем костюма. На първо място е нашата клубна униформа – тя представлява бяла четническа униформа с черни кантове, зелена яка и маншети и черен калпак.
Имам и официална клубна униформа на националното дружество. В гардероба ми може да се видят още черна опълченска униформа, униформа на руски войник – лятна и зимна, униформи на български войник от Първата световна и от Балканската война, две турски униформи на редовния аскер и башибозук. На особена почит се радва българската национална носия.
- В кои от тези дрехи се чувствате най-добре?
Може би в нашата клубна униформа, в нея приличаме на четници от Априлското въстание.
- Кои са най-интересните и запомнящи се възстановки, в които сте участвали?
Възстановките дойдоха малко по-късно. Първо започнахме с пресъздаването на значими исторически събития преди около двадесетина години. Оттогава досега русенският клуб е канен за участие в стотици възстановки. Получавали сме покани от много клубове и спокойно може да се каже, че сме кръстосали България на длъж и шир – Благоевград, Сливница, Стара Загора, Дряново, Шумен и много други. Винаги се помнят националните възстановки, тези, в които участват клубове от почти цялата страна. Несъмнено възстановката на връх Шипка е момент, който не може да се забрави. От голямо значение са и възстановките, свързани с нашия град - Освобождението на Русе, Гибелта на Ангел Кънчев и др.
Пресъздавали сме събития и в по-малки населени места, които се посрещат с голям интерес от местното население. Участвали сме и в международни възстановки. Редовно се включваме с пресъздаване на исторически събития в северната ни съседка Румъния, каним и групи от чужбина. По принцип възстановките обхващат голям период от време – още от Римската империя до Втората световна война, но в нашето дружество предпочитаме периода от Освобождението до 1945 година.
- Понякога в историята има противоречиви моменти, откъде черпите достоверна информация за събитията?
Наистина, че българската история е изпълнена с противоречиви моменти! Когато трябва да подготвим сценарий и дикторски текст за дадено събитие, правим предварително проучване от различни източници. В тази издирвателна дейност ни помагат двама големи приятели на клуба – Евгени Алексиев и Стоян Стоянов, за да можем да изберем това, което се доближава най-много до историческата истина. Подчертаваме, че има и други източници, които дават допълнителна информация.
- Не съществува ли опасност от инциденти, все пак боравите с огнестрелно и с хладно оръжие, влизате в ръкопашни схватки?
Прав сте. Винаги съществува някаква опасност. Затова преди всяка възстановка, в която се използва огнестрелно и хладно оръжие, задължително се провежда инструктаж. Но мога да кажа, че нашите членове са подготвени на много добро ниво и през тези години не са се случвали сериозни инциденти по време на наши мероприятия.
- Участниците в клуба по принцип бивши военни ли са, или всеки, който пожелае, може да се включи?
Не, няма никакво ограничение кой с какво се е занимавал. В нашия клуб членовете са с различни професии, с различно обществено положение. Обединява ни една идея – идеята за запазване на българската историческа памет и пробуждане на интереса на младото поколение към историческите събития.
- Родолюбивата Ви инициатива среща ли подкрепа от държавни институции, имате ли спонсори?
Оръжията и дрехите са наша собственост. Институциите ни помагат обикновено при организацията и провеждането на събитията, като поемат разходите по допълнителните дейности - транспорт, озвучаване. Нямаме никакви субсидии, всичко е на добра воля в името на хората и родолюбието. Но националното дружество има намерение да кандидатства в бъдеще с проекти пред Министерството на отбраната.
- Господин Календжиев, във Вашата родолюбива дейност сигурно се срещате с много млади хора, на какво се опитвате да ги научите?
Срещите ни с младите хора се превръщат в уроци по родолюбие. Показваме им оръжие, униформи, военно оборудване. Учим ги, че героите ни също са били хора като нас, но са дали живота си по бойните полета за свободата и независимостта на България. Благодарение на саможертвата им днес живеем в мир и сме свободни.
Напиши коментар