0
За православните християни започва Страстната седмица, или Седмицата на страданията (на старобългарски страст означава страдание). Според Библията това е последната седмица от земния живот на Исус Христос. Това са и последните най-строги дни от Великия пост.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик с изключение на Разпети петък. Тя завършва в навечерието на Великден, деня, в който се празнува Христовото възкресение.
Традицията повелява в Страстната седмица християните да се замислят за своите грехове, за подвига на Спасителя и за жертвата, която той е принесъл. Църквата със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и възкресението Му.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Исус, тържественото Му влизане в Йерусалим.
На Велики понеделник църквата припомня как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той преобърнал масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, непонесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая дори Го убили.
От новозаветните поучения в този ден ни се предлага притчата на Христос за безплодната смоковница (смокиня) - символ на душата, която не дава духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейното плодородие.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар