0
Русенският университет „Ангел Кънчев” е дал много на Света. Но според зам.-ректора проф. Ангел Смрикаров, завеждащ научното и кадровото развитие на висшето училище, това е немислимо, без да доведеш световната наука тук, у дома... Такъв пример е проф. Румяна Ценкова от KOBE UNIVERSITY, Япония. Тя редовно участва в различни конференции и форуми у нас и в Русе, за връзката на висшето образование и науката с бизнеса.
Като коренячка русенка, Румяна Ценкова завършва „Математическата гимназия „Баба Тонка”, което е „голямо изпитание”, а Русенският университет й „дава широта”. Като прибавим и загриженото семейство, пред Руми се отварят хоризонти. Тя иска да отиде "на Запад", да научи английски и да види как живеят хората там, но получава стипендия за Япония”...
Докато усвоява японския, студентката задълбава и в науката, няма време. Под ръководството на московския професор по автоматизация на селското стопанство Николай Иванович Кирилин, Румяна прави първото си откритие - СЪС СВЕТЛИНА ДА СЕ ДИАГНОСТИЦИРА БОЛЕСТ В МНОГО РАНЕН СТАДИЙ. За кратко време последователно става доктор на инженерните науки в Тимирязевската академия-Москва и на Русенския университет; на селскостопанските науки в Хокайдския университет-Япония.
Когато набира капацитет, доктор Ценкова основава Лаборатория по биоизмервателни технологии в инфрачервения спектър, изследва спектралните свойства на водата. НА ИМЕТО СИ ВЕЧЕ ИМА 11 ПАТЕНТА! И става професор.
- Умора няма ли?
- Има! Но темпото трябва да продължава, дори с ускорение, за да има натрупване. Стартът е труден. В началото, нали всичко е ново и различно, за мен беше важно да проникна в душевността на хората, сред които ще живея; да проуча пътя на успелите умове, с които ми предстоеше да работя. С времето приятелите ми ставаха все повече, резултатите в лабораториите се множаха. „Науката и хората – хората и науката!” Това е моето верую. А основният принцип - постоянство на посоката.
И проф. Ценкова в цялата си научна кариера не се отклонява от започнатото - недеструктивна диагностика със светлина. Последователността е предпоставка за другото важно откритие в живота на русенката от далечния изток. Тя надзърва, прониква в света на водата на молекулно ниво и гради теорията, че „структурата на водата е в пряка връзка със здравето на всичко живо”. - Как защитихте това, за да не остане само цитат в световни списания? - През 2005 г. предложих и наименувах нова наука – „Аквафотомикс”, която с помощта на светлината изследва значението на водата в биологичните системи, на системно ниво. Курсове по Аквафотомикс действат в редица световни университети. Статии на моя колектив в тази област имат рекорден брой прочитания във водещо on-line списание на NATURE.
- А как се „чете” натурата на японеца от българина и обратно?
- О! Приспособяването не е чак толкова трудно, ако наблюдаваш, преценяваш. Например - много е дълъг работният ден в Япония: пият начесто и много чай, общуват си спокойно, не се притесняват, но изпипват нещата, колкото и време да изисква това. В началото, докато свикна, карах по български интензивно, по японски дълго. С времето се приспособих – чай за отдих, работа, чай за спокойствие... От друга страна това е мястото, където се случват новите нечувани неща и трябва да му се отдава значимият респект.
- Но освен патенти, има и семейство, приятели, хобита! Какъв е един японски ден на проф. Ценкова?
- Утринта я започвам със зелен чай (приготвям го аз за всички), после мейлове и фитнес. Два пъти в месеца ходя да се обучавам на чайна церемония и на калиграфия. Харесвам японската „нихонга” ( използват се семпли бои от естествен произход, художникът сам постига желания цвят чрез стриване на камъка до съответната големина на частиците). Обичам да слушам и да гледам опера. И понеже съм си русенка – фенка съм на джаза!... Колкото до душевността, харесвам хората да са учтиви, усмихнати, мотивирани и положителни. И те у мен трябва да виждат същото, за което се старая...
- Ами киселото ни мляко, което там похапват, макар че не сме го патентовали; няма ли професорката да го запише под номер 12 в своя патентен каталог? Каква релация е тя самата между науките на двете страни? По-топло ли е далекоизточното Слънце?
- Българската и японската култура са много различни, поради което взаимно се допълват. Колкото до контактите, в лабораторията ми почти винаги има български колеги, пък мои студенти често гостуват в България. А Слънцето... в Япония е още по-далеко на Изток! Но не то разпалва огънчето на успеха, а любовта към хората и това, което правим.
Напиши коментар