0
Стоица АРГИРАШКИ
Дали пък западната цивилизация, към която така или иначе и ние гравитираме, не е пред залез? Дали това не е началото на едни огромни протуберанси, които ще поразят с цялата си сила следващите поколения? Къде да намерим отговор на онези страховити въпроси, които се прокрадват някъде дълбоко в генеалогията на първичния ни природен страх от различието с другия, ОНЗИ, който не е като мен, като теб, като всички нас? Другият, който се кланя на някакъв негов Бог, но това не е моето/нашето божество, не носи хронологията на нашия природно-етичен и морално-социален календар - неговото божество е враждебно, плаши ни, кара ни да настръхваме?
Мога да продължа и да изпиша цял един вестник с подобни въпроси. И не е въпрос на измисляне или на интерпретация на вече известни доктрини и религиозно-маниакални мистификации. Просто Историята ни е оставила милиони примери в това отношение, които, без да искаме дори, можем да започнем да съпоставяме с днешните цивилизовани кланета в центъра на Европа, в един от най-емблематичните градове на планетата - Париж.
Изобщо не се взимам за някакъв пророк-мистификатор, но в навечерието на петък, 13 ноември, на същото това място Ви написах, че „Шенгенското пространство, където не ни пускат да припарим, сега е една преорана нива…” (в. „Бряг”, бр. 261). Беше по повод на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, а не че съм усещал какво може да се случи насред Париж. Което означава, че не само аз, а вероятно и хиляди други българи, и вие, уважаеми приятели и читатели на Флагмана на свободната преса, си задавате по-горе поставените въпроси. За съжаление, Шенгенското пространство беше взривено за пореден път по най-брутален начин и може да остане залостено за неопределено дълго време. Не само светът вече не е същият, променена е (дис)хармонията на страха. Защото, ако не друго, това наистина е вече една истинска Трета световна война. Не го казвам аз, изрече го „небесният телефонист” на католическия свят, т.е. на т.нар. „Западна цивилизация” - Негово светейшество Папа Франциск.
А сега да си припомним какво каза Владимир Путин пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в края на септември: „…иска ми се да попитам тези, които създадоха тази ситуация: „СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ ИЗОБЩО, КАКВО СЪТВОРИХТЕ?”. Но, страхувам се, че този въпрос ще увисне във въздуха…” (край на цитата).
Без да съм апологет на руснаците, но преди всичко като българин, искам да Ви помоля да вникнете в сериозността на онова, което ни очаква. Нека да бъдем смирени в констатациите, докато се опитваме да разберем различията помежду ни. И все пак, влязохме в Коледните пости, грижете се за себе си и мислете, преди да изречете каквото и да е. А аз спирам дотук, като Ви желая от сърце приятна седмица.
Ваш: St.Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
* Йоан, 1: 21
Напиши коментар