Някой дебне на пусия в резервата „Демокрация”

Освен огромната си заетост, президентът Росен Плевнелиев раздава и отличия. Това е част от неговите протоколни задължения. Това е много досадно. Това губи от ценното време на президента, но е необходимо. Между „богопомазаните” да получат президентската благословия са и организаторките на първите екологични протести в Русе - крехки женици, които с мълчалив стоицизъм (и до днес) тогава поставиха Началото на началото в демократическото пробуждане на гражданското общество. Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова, Вяра Георгиева са в „дъното” на мълчаливия протест през септември 1987 г. срещу хлора от химическия комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг на Дунав.

Не знам дали орден „За гражданска заслуга“- първа степен е най-високото отличие в хералдиката на заслугите, това е без значение. Важното е, че все пак се сетиха и за тези скромни, но в същото време изключително могъщи „герои на нашето време”, преодолели егоцентризма на оцеляването, изненадващо прозорливи в глобалното си мислене, почти 2 години преди да се разиграят драматургиите на дисидентите в градинката пред „Кристал”. Те не искат много-много да говорят, не искат дори да си спомнят за онова дръзко и безсмислено (по тогавашните разбирания) противопоставяне на изначалния порядък, диктуван от партията-майка и нейните апологети. Нещо обаче се е случвало в дните на безпросветната *немара (безотговорност, архаизъм) за здравето на русенци. Никой от партийните шефове не е предполагал какво точно клокочи в подмолите на човешката река, докато аверите Чаушеско и Живков отстрелват в резервата Воден поредното тъпо прасе или благороден елен, доведен до пусията.

25 години след падането на комунизма, 55 % от българите изразяват по-скоро позитивна оценка за Тодор Живков. Отново човешката река подкопава Историята. Но и това не е вярно, защото носталгията по Живков е работа на новите елити, които пък са наша работа. Ние сами сме си виновни, че нищо не се случва в резервата на измислената демокрация. Остава да повярваме, че Влад Цепеш (Дракула) ни е натикал насила в Началото на безкрая на все по-лошото и по-лошото. Но не бива да забравяме, че демокрацията в този й вид е наш собствен провал, докато се кичим безпредметно с ордени „За гражданска заслуга”. Те са протоколно губене на време, макар и необходими, за да имаме все пак памет и чрез нея да сме в крак с времето си.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg