0
"Детето е важно да бъде знаещо и можещо. Няма обаче система без оценяване. Проблемът е, че възпитаваме децата си да учат за оценката, а те трябва да бъдат личности, да бъдат знаещи и можещи хора. Важно е възпитанието." Това коментира пред БНТ министърът на образованието Красимир Вълчев.
„Може да се усили възпитателният елемент в училищата. Професиите на бъдещето ще бъдат различни. Прогнозите са, че днешните ученици ще сменят три пъти в живота си професии - не работни места, а професии. Ще има нужда от широка база от умения, математически умения, меки умения”, подчерта той.
"Нашата система е прекалено амбициозна откъм специализации. Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили. Искаме за 12 години децата да научат това, което обикновено се учи за 14 или 15 години, защото беше свален материал от висшето образование, тоест системата на училищното образование подпомага системата на висшето образование. От друга страна, вкарахме допълнителни предмети, не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване, децата препускат и учителите, натрупват дефицити, демотивирани са. Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици. В гимназиален етап има повече часове по чужди езици сумарно във всички училища отколкото по математика и природни науки взети заедно", отбеляза Вълчев.
„Едно от предложенията, които ще направим в Закона за предучилищното и училищното образование, е да направим по-хибридни профили. По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Важно е да освободим пространство и на учениците, и на учителите", каза просветният министър, тъй като по думите му профилираните паралелки са прекалено натоварени.
"Можем да изчистим учебните програми от фактология, защото имаме базови знания, които формират умения, но имаме и чиста фактология, която не е необходима в днешния свят. Тоест да имаме повече часове за затвърждаване на умения, дълбоко учене, упражнения, особено по математика и физика виждаме драматичен проблем. Повсеместно лоши са резултатите ни по математика и природни науки, затова са и такива резултатите по ПИЗА", каза Красимир Вълчев.
„Ако имаме час по добродетели и религия, което възнамеряваме да предложим, още повече ще усилим възпитанието”, смята министърът.
"Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква най-вече – да направим децата добри хора. И в момента имаме СИП религия, който е факултативен. Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията. Ще бъде в задължителния учебен план с възможност за избор на програми. Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално образование, ще има възможност да избере без такива елементи – тоест етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро", посочи министърът.
Относно широко обсъжданата оценка за дисциплина, Вълчев коментира: „Италия върна оценката за дисциплина. Доминира усещането в обществото ни за липса на ред. Дисциплината е базова предпоставка за добро обучение. Ако има едно-две деца, които не могат да бъдат дисциплинирани, те вредят на останалите. Учителите се чувстват безпомощни. Аз лично подкрепям оценка „дисциплина”. Трябва да има повече възможности на учителите за дисциплина. В момента санкциите за учениците са направени така, че презумираме, че ученикът винаги е невинен и че учителят може да злоупотреби."
По думите му образователната ни система е доста срамежлива откъм възпитателни функции. Според него 1/3 от родителите са крайно незаинтересовани от образованието на децата си и не подкрепят учителите.
„Май и юни ще предложим промени в ЗПУО. Евентуално ще влезе в сила по-следващата учебна година. Няма система, в която финансирането да не зависи от броя на учениците. Винаги е имало „избутване”. Нямаме изключване от училище. Много училища искат да се отърват от проблемните ученици. Атестацията не е направена добре. И това ще променим със ЗПУО. Трябва да има оценка на приноса на училищния колектив”, каза още той.
Заради острия недостиг на медицински сестри у нас идеята е това да стане защитена професия. „Имаме дефицит на медицински сестри. С лекарите нямаме проблем. Все още 25% от завършващите медицина у нас обаче напускат страната. Ще предложим обвързването на образованието с договори за работа. Има нужда от два пъти повече медицински сестри от лекари – общо взето 60% е недостигът ни на медицински сестри. Това, което можем да направим, е да освободим от такси. Но основната мярка е да се повишават възнагражденията, което не зависи от нас”, посочи Вълчев.
Напиши коментар