0
Алексей МИНЕВ
Над 20 селски училища в Силистренско са оставени на произвола на природата, вандалите и крадците. И докато преди години средищата на образованието бяха притегателна сила за малките добруджанчета, то днес огнищата на българския дух станаха опасни в буквалния смисъл. Поради демографския срив през последните години, миграцията в големите градове и чужбина, местните общински власти бяха принудени да хлопнат вратите на учебните заведения.В пек и студ учениците започнаха да пътуват с автобуси по околни села и градове, за да учат четмо и писмо.
Според справка от Инспектората по образование в Силистра в периода от 1992 г. до миналата в цялата област по решение на местните общински съвети са били закрити общо 42 учебни заведения – начални и основни. Много от тях, обаче са поели подобни функции или са били продадени, с което сградите са били спасени от разруха.
В община Дулово само в периода 2000-2008 г. са закрити 12 училища. В Кайнарджанско са затворени 2, но едното е заработило като детска градина. Алфатарско е хлопнало кепенците на 2 заведения, едното от които е бившето Оздравително училище. В Тутраканско не работят 5 селски училища, но оттам заявиха, че те са под постоянна охрана и се пазят, може би за по-добри времена. В Главинишко от 1997 г. са преустановили съществуване 10 училища, „най-младото” от които бе закрито през 2014 г. в село Листец.
Единствено в община Силистра не успяха да преброят колко училища са закрити, но по неофициална информация приблизителната им бройка е 8.
Някои общини успяха да продадат имотите, но повечето останаха да гният в „активите” на местните служби по собствеността. Пример в това отношение е община Ситово, където успели да продадат закритото училище в село Попина, но след дълги „съгласувания” с Образователното министерство, съобщи кметът Николай Неделчев.
Доскоро сред кметовете се ширеше мълвата, че Образователното министерство трябвало да даде съгласието си за продажба на бивша училищна сграда, дори при условие, че тя е общинска собственост. От силистренския инспекторат отрекоха подобно положение и заявиха, че е нямало пречки при подобни сделки. Проблемът бил, че сградният фонд, ведно с прилежащите терени не е „атрактивен” за евентуални купувачи.
Един от „пресните” случаи е с училището в село Сребърна. Затворило врати преди 20 години, то започна да се руши от климатичните условия и липсата на поддръжка, а вандалите довършиха останалото. У селското ръководство възникнала идеята да го преобразуват в модерните напоследък зелени училища. Написали проект, пуснали го по етапния ред през общината и зачакали. Казали им, че министерството не дава съгласие. Чакат и до днес, а на входа на двора красноречив надпис предупреждава, че сградата е опасна.
Почти същата е съдбата и на школото в село Смилец, разказа кметицата му Павлина Романова. Жителите искали да го превърнат в социален дом за рехабилитация на възрастни хора, но също ударили на камък. Според нея по програмата за развитие на селските райони Европа-та давала средства, след представен надлежен проект. Тя също отъркала праговете на общината, но така и не получила положителен отговор. Романова изрази негодуванието си от факта, че сами не могат да кандидатстват по европейските програми, а трябва да разчитат на благоразположението на градската власт.
Кметът на Айдемир Денчо Георгиев сигнализира наскоро, че една от сградите в двора на бившето училище „Христо Ботев”, превърнало се в социално заведение също е станала опасна. Става дума за старата занималня, използвана и в часовете по трудово обучение. Особено през лятото местните малчугани я използват за игри, а по-възрастните и за други неща. Трябва да се вземат мерки за обезопасяването й, смята кметът и повдига рамене – няма пари.
Една от абсурдните ситуации е в дуловското село Върбино. Четиридесетте жители, все възрастни хора, предложили тяхното училище да се превърне в старчески дом. Така всички щели да бъдат заедно, на топло и светло, а не да се виждат веднъж на седмица по тъжни поводи.
Напиши коментар