0
На днешния ден се отбелязват масово два празника - Трифон Зарезан и св. Валентин.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден – на 1 февруари. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката, се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. При самото зарязване всеки стопанин на лозе се прекръства, отрязва с косера си по 3 пръчки от 3 лози, прекръства се отново и полива зарязаните лози с бъклицата. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.
Лозовите пръчки се оставят обикновено на лозето, за да не се „дигне берекетът“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.
След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза. В средните и източни райони на Северна България се избира „цар на лозята“.
Той сяда на колесар, качват го на кола или лозарите го носят на ръце и се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село (градска махала). Затова за цар на този празник се избира заможен човек. В селското празненство вземат вече участие и жените.
Празнуването на Трифон Зарезан включва многократно танцуване на хоро - играят го мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки, после - на общата трапеза в лозята, след което и по пътя от лозята до селото се играят хора и ръченици. Накрая в средата на селото, на мегдана (площада), се играе т. нар. зарезанско, или трифонско хоро. Хороводецът - най-често царят на лозята, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки. „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица, в която са натопени лозови пръчки, а коркорбашията (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес в Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон, наричана „босо хоро“, при което участниците играят боси, т.е. без цървули/обувки, независимо от студа.
Имен ден е за хората с име Трифон и производните или сходно звучащи имена.
Свети Валентин е християнски празник в памет на свещеномъченика Валентин Римски, отбелязван от православните църкви на 6 юли, а от западните църкви на 14 февруари. През XIV век в Западна Европа 14 февруари започва да се свързва романтичната любов и днес празникът е популярен преди всичко като Ден на любовта. Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари.
Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира едва от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажват.
На този ден още през 14 век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т.нар. валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени по това време. Някои от най-известните легенди твърдят, че: вечерта преди мъчението на свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От твоя Валентин“. Според друга легенда пък по време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий II Готски, свети Валентин тайно помогнал за уреждането на женитбите.
През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. В САЩ първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век.
Източник: Уикипедия
Напиши коментар