0
Четириметров паметник на фронтмена на легендарната съветска рокгрупа „Кино” Виктор Цой, който загина преди 30 години - на 15 август 1990, беше издигнат в Санкт Петербург, съобщават руски медии.
Автор на скулптурата е възпитаникът на Петербургската художествена академия Матвей Макушкин. На пиедестала е цитат от известната песен на музиканта „Кръвна група“ („Группа крови”): „Има с какво да платя, но не искам победа на всяка цена“. Под него може да се види пожеланието "Успех!" и подписът на изпълнителя.
Преди три десетилетия Виктор Цой загина при автомобилна катастрофа. Група „Кино”, чийто лидер бе той, остави ярко творчество в стиловете рок, пънк и ню уейв и се превърна в култова за няколко поколения, а песента "Искам промени!" („Хочу перемен”) стана химн на политическата опозиция.
Истинската слава на Цой започва именно с тази песен, която е изпълнена в последната сцена на култовия филм "Асса" през 1987 година. По време на перестройката "Искам промени!" придоби политическо послание и стана неразделна част от различни митинги и акции. Самият музикант не е очаквал песента да бъде политизирана, защото първоначално идеята за протести не е била заложена в нея. Същото твърдят и музикантите от група „Кино”.
Понастоящем тази композиция е един от символите на протеста в Беларус, заедно с бяло-червено-бялото знаме. Още в предизборната кампания за президент, по време на деня на отворени врати на образователни институции в Минск звукооператори включиха песента за около минута, с което предизвикаха сърдита реакция от страна на длъжностните лица. На мероприятието присъстваха хора с различни възгледи, включително опозиционни. Звукооператорите бяха осъдени на десет дни арест за дребно хулиганство и неподчинение на исканията на длъжностното лице. В същия ден шофьорите по улиците на Минск започнаха да пускат песента „Промени” в знак на солидарност с арестуваните.
Сега "Искам промени!" звучи из цяла Беларус от прозорците на къщи, коли и високоговорители по време на протести и според някои информации с нея радиолюбителите заглушават честотите на милицията.
Културологът Максим Жбанков в комментарий за сайта Naviny.by изразява мнение, че в Беларус цари енергия на отхвърляне и хората изпитват усещане за собствената си безполезност и фалша на онези, които управляват страната: „И възниква това, което Цой би подкрепил с две ръце, ако беше жив: енергията на несъгласието, чувството на собствено достойнство, разбирането, че най-доброто в този живот правим сами. Независимо от изборния резултат изборът вече е направен - и той не е в полза на представителите на системата”.
Културологът обяснява защо една песен, написана в Русия преди почти 35 години, се превръща в символ на желанието за промяна в Беларус. Защото други композиции се оказват или пораженчески, или пропагандни. „Написани са много песни за страданието на хората, травматичното преживяване на общия идиотизъм, оцветено с алкохолно безумие. Всъщност песните са пораженчески, песните са лузърски“, казва Жбанков. „Песента на Цой си остава златна класика именно защото е много лична, в нея няма директни политически лозунги – примамки, тя не лекува, не учи. Авторът всъщност казва на хората това, което знаят, но не могат така да го изпеят, да намерят такива думи. И тогава преминава електрически ток, възниква енергията на действието. Цой звучи в Минск, защото искаме промени."
Снимки: Алексей Даничев/РИА «Новости»
По време на акцията, посветена на паметта на легендарния изпълнител, Дворцовият мост над река Нева в Петербург е вдигнат в съпровод на песните на „Кино” и е прожектиран портретът на Цой. Представлението събира стотици хора, въпреки че е около един часа през нощта. Композициите са в симфоничен вариант, в обработка на един от „златния състав” на групата – Юрий Каспарян.
Напиши коментар