Писма от *Пармския манастир

Българският политически водевил от известно време се намира в капана на някакъв особен математически дуализъм. Става дума за т.нар. преференции, предвидени по закон, с които избирателят може да размества своите любимци върху „шахматната дъска” на бюлетината. В резултат се получиха любопитни корелации, като

13/13; 15/15; 18/18 и незнайно още колко обърквания, превръщащи заветната хартийка в непотребно листче хартия, т.е. невалидна бюлетина.

Последната медийна задявка, този път с номер 13/13, беше в едно „фундаментално” интервю по телевизора с персоната Анна Баракова, избрана по гореспоменатия метод на объркването за депутат в 43-тия парламент. Заради изръсените глупости от екрана (не знам защо изобщо се правят такива експерименти) се наложи високият и строен лидер на нейната партия да й обясни в отворено писмо, че "Да си депутат не означава да получаваш дебела заплата и да се возиш в лъскав мерцедес. Това е отговорна работа в полза на обществото, писане на закони и тежка опозиционна дейност срещу задаващия се реваншизъм във властта…” (Н. Бареков, цитиран в pik.bg )

А сега щрихи от отвореното писмо на Ива Евгениева Йорданова, скандално назначена за заместник-председател на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ), в което тя обяснява защо скоропостижно подава оставка: „Подавам оставка, защото вярвам, че притежавам образованието, качествата, квалификациите и опита, които заеманият от мен до днес пост изискват.” ?! (това пък защо). Ива иска публичен конкурс пред журналисти и предаван на живо по интернет, на който ще се яви, за да заеме (вероятно отново) същия пост. Това писмо издава доста лош вкус, ако изключим иначе добрия избор на Ива за личен другар и спътник в живота, но това е съвсем далеч от естеството на подадената от нея оставка.

* Нека великият Стендал ми прости, че го използвах директно за заглавие на днешния коментар. Наричат „Пармският манастир” роман на покварените политически интриги. Това е страхотна книга. В нашия политически манастир обаче вече и интригите не стават за нищо, ако съдим за тях по епистоларната им репродукция в обществото, което си има достатъчно тъпизми и битовизми, за да се занимава с партийните им еквиваленти.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg