0
Широко отворено писмо /ШОП/ до социалния министър Тотю Младенов е изпратил баща на дете с увреждане от Белене. Румен Везиров алармира министъра за поредната несправедливост спрямо децата и младежите с различни увреждания. Ще припомним, че преди около година и половина Везиров отново ни потърси, за да огласи друг проблем, касаещ детето му. Синът му Пламен Везиров е с тежката диагноза мукополизахаридоза – ІІІ тип „Сан Филипо”. Детето е с издадено експертно решение на РЕЛКК–Плевен и определяне на инвалидност в размер на 91 % с чужда помощ. Поради навършване на 16 години /тогава през 2010 г./ обаче Пламен трябваше да бъде преосвидетелстван наново. Пламен се явява на преглед пред специализирана ТЕЛК в Ловеч на 25 февруари. Издава се и съответното експертно решение с дата 1 март 2010 г. То определя на 16-годишния Пламен 100 % инвалидност. Тогава обаче заради законова промяна се оказва, че Пламен не може да получи полагаемите му се пари от държавата за два месеца. След ходене по мъките и из институциите Румен Везиров по съдебен път успя да отмени решение на социалната дирекция в Белене, с което детето му не получава два месеца полагаемите му се добавки.
Сега казусът с Пламен е предизвикан от факта, че той е вече на 18 години. Тук може би ще се попитате и какво от това. Все пак става дума за младеж с увреждане и е явно и ясно, че той трябва да получава, макар и минимална, помощ от държавата, за да не бъде в голяма тежест за семейството си.
След като е писал писма по предишния случай с Пламен, но не е получил отговор, търсил е отново експертите от горещия телефон на Агенцията за социално подпомагане, Румен Везиров решава да подходи по различен начин. С ШОП, който обаче не праща директно на министър Младенов, а публикува в социалната мрежа, откъдето ще имат достъп до него и други семейства, изпаднали в подобна ситуация.
Отново сме свидетели на дискриминация спрямо децата с интелектуални затруднения при отпускане на месечни добавки съгласно чл.8д от ЗСПД, казва Везиров.
Ето за какво става въпрос:
В писмото си до Тотю Младенов бащата описва състоянието на детето си, като подчертава, че от раждането му и до настоящия момент заедно със съпругата си полагат грижи за него, като досега са кандидатствали и са получавали месечни добавки по чл.8д от ЗСПД. През януари 2012 г. Пламен навършва 18 г. и от служителите в дирекция ”Социално подпомагане”-Белене разбират, че не могат да получават вече месечната добавка съгласно чл.8д от ЗСПД. За правомерността на евентуален отказ проведох телефонен разговор по “горещ телефон“ със експерти от АСП-София. От там потвърдиха: ”Няма изключения – законът е строг, но справедлив и месечната добавка ви е отказана правомерно – съгласно чл.8д от ЗСПД и чл.24, ал.2 от ППЗСПД”, посочва в писмото си до министъра Румен Везиров. Съгласно законовите разпоредби се оказва, че за Пламен, който е с диагноза “Тежка умствена изостаналост”, което ограничава възможностите му за социална адаптация и се нуждае от чужда помощ по 24 часа в денонощието, 168 часа в седмицата, все пак родителите му трябва да докажат, че той ходи на училище, за да имат право на месечна помощ за него. Ето какво се казва в Закона за семейните помощи за деца: „Чл. 24а. Лицата, които имат право на месечна добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, подават молба-декларация съгласно приложение № 5а до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес, към която се прилагат следните документи... удостоверение от учебното заведение, когато детето е навършило 18 години, че е записано като ученик/ученичка, а за новата учебна година - до 31 октомври (само за деца, навършили 18 години, до навършване на 20 години).” И в следващия член от същия закон се казва, че месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява при: навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи - до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.
„Уважаеми г-н МИНИСТЪР, считам, че с въпросния член 8д от ЗСПД определено се ощетяват децата с интелектуални затруднения и нисък IQ, въпреки че именно те се нуждаят от тези средства в най-голяма степен. Нека се вземе предвид, че капацитетът на едно такова дете за усвояване и обучение е ограничен, дори минимален и реално Пламен ще се учи цял живот и пак ще си остане с разбиранията и уменията на 3-4-годишно дете”, казва още в писмото си Румен Везиров. И продължава: „Защото отнемането на тези добавки е дискриминация спрямо правото на лицата с интелектуални затруднения и особено на децата да се обучават до степен доколкото могат и до време. Искам да отбележа, че от 15 години, откакто е открито заболяването на Пламен, ние заедно със съпругата ми, въпреки че нямаме педагогическо образование, а само икономическо - магистър, го отглеждаме и можем да кажем, че едно такова дете има нужда от ежедневно обучение и е срамота да се отнемат тези 170 лв.”
„Целта на ШОП-чето не е решението на моя индивидуален проблем, а като вземете предвид изложените от мен, а и други, съображения, да предприемете активни действия, за да се осъществят необходимите промени било във въпросния член 8д от ЗСПД или друга законова промяна, за да могат деца в подобно положение – при обективна невъзможност за посещаване на учебно заведение, да ползват месечните добавки, особено в сегашния момент на криза”, завършва обръщението си към министър Румен Везиров.
P.S. Междувременно Румен Везиров получи и отговор от Министерството на труда и социалната политика по своя пореден казус. В него се казва, че помощта, която се оказва по ЗСПД, е с цел да се подкрепят семействата на деца с увреждания и създаването на най-добра среда за тяхното отглеждане. От ведомството съветват бащата да не пренебрегва различните механизми и инструменти за подкрепа на лицата с увреждания, които регламентира Законът за интеграция на хората с увреждания и Законът за социално подпомагане – интеграционни добавки, еднократни и месечни помощи и преди всичко широк спектър от социални услуги.
На въпроса ни защо Румен Везиров е избрал точно формата на ШОП-а, за да се обърне към министър Младенов, той коментира, че такова решение е взел поради факта, че предишните нормални затворени писма не са дали резултат. Преди две години писах до министър Младенов обикновено затворено писмо, но без отговор и резултат, припомня Везиров. Ако тогава министърът го бе отворил и прочел, а след това и отменил заповедта на главния директор на Агенцията за социално подпомагане, нямаше да се стигне до съд. Друг е въпросът, че тази заповед е в резултат от законодателния батак и чиновническо безхаберие към оня момент в АСП, подчертава Везиров. Ето защо сега при този пореден случай на сблъсък със законите бащата е приел този по-нов подход - на ШОП-а.
Напиши коментар