0
Дориана Василева работи като режисьор към плевенския Драматично-куклен театър „Иван Радоев” от около пет години. Досега на плевенска сцена малчуганите са се забавлявали с представленията „Цветята на малката Ида”, „Весели историйки”, „Тошко Африкански”, „Куклена фиеста”, два коледни спектакъла, а сега до няколко дни децата ще се потопят в историята за „Мечето Рим-чим-чи” от Ян Вилковски. Премиерата ще е на 9 март от 10,30 часа в Камерната зала. Преди да стане режисьор, Дориана е работила и като куклена актриса. Завършила е актьорство за куклен театър в НАТФИЗ и режисура в Нов български университет.
Ето какво ни разказа тя за работата си в плевенската Драма и защо е избрала кукления театър.
- Г-жо Василева, защо се спряхте точно на „Мечето Рим-чим-чи”? С какво това представление ще прикове вниманието на децата?
- Аз познавам пиесата от много години. Още когато бях малка, тя е поставяна на сцената на Столичен куклен театър от Атанас Илков и тогава много ми бе харесала. Така че, когато намерих сценария, реших, че не е лошо да го поставим и на плевенска сцена. Темата е много хубава и близка до всяко едно дете – разказва се за мечтата на един малчуган да има свой домашен любимец, но родителите не му разрешават. А това детенце – мечето Рим-чим-чи, е самотно и има нужда от приятел, майката и таткото казват - не. И от тук започва борбата на детето да има кученце за домашен любимец и приятел. Мечето намира едно бездомно кученце и постепенно преодолява бащината забрана и борбите вътре в себе си, за да го прибере у дома.
- Деца в каква възраст биха разбрали посланията на „Мечето Рим-чим-чи”?
- Смятам, че децата са си деца и те невинаги биха могли да разберат посланията, които аз съм искала да отправя с даден спектакъл. Обикновено се старая да има много действия, да бъде атрактивно за тях и всъщност те да има какво да гледат. Специално за „Мечето Рим-чим-чи” мога да кажа, че пиесата е написана много хубаво от Ян Вилковски, образите са разработени в детайли, те са многопластови, богати и ако актьорите се развихрят в тях, би било чудесно.
- Кои са актьорите зад куклите?
- Теодора Абрашева, Георги Енчев, Емил Николов, Николай Станев. Музикалното оформление е на Иван Атанасов, а сценографията и куклите са моя идея.
- Имате ли наблюдения дали родителите водят децата си на театър?
- Трудно ми е да кажа, защото в плевенския театър няма съботно-неделни представления за деца, а това са дните, в които родителите биха завели своите малчугани на театър. Но все пак, когато имаме премиера, винаги идват родители с деца, но в повечето случаи представленията ни са от организирана публика.
- Трудно ли се прави представление за деца, те по-критичната публика ли са?
- Не мога да кажа, че е лесно. Опитвам се да направя представлението така, че да задържа вниманието на децата, а това не е лесна задача, защото днес те имат толкова голяма информация от телевизията, интернет и се развиват много по-бързо, отколкото ние сме се развивали преди години. И вероятно за някои от децата кукленият театър е отживелица. Въпреки това смятам, че има потребност от него, защото винаги, когато сме ходили на изнесени представления в детските градини или пък тук, в театъра, при влизането си в залата децата започват да охкат, ахкат, щом видят декорите и куклите. Има от какво да бъдат впечатлени, а започне ли спектакълът, вниманието им е приковано. Тогава аз съм истински доволна.
- Как се вдъхва живот на една кукла?
- Това може да го кажат най-добре актьорите, защото те работят с куклите. Аз като гледам отдолу, определено не изглежда лесно. Затова кукленият театър е едно от най-висшите изкуства, защото тук, освен че трябва да се пребориш със себе си, със своите актьорски преживявания, трябва и да ги предадеш на едно мъртво тяло, каквото е куклата. И когато тя оживее и започне да диша заедно с теб, тогава си си свършил добре работата.
- Как преминахте от актьорството към режисьорството?
- Крачката не е много голяма. Аз исках и все още е така, да се занимавам с куклен театър, под каквато форма да е това. За мен това е удоволствие.
- А защо точно кукленият театър? Той не дава толкова голяма известност, както драмата и не може да те направи такава голяма театрална или филмова звезда, каквито примери имаме от последните години у нас.
- Да, така е. Повечето колеги кандидатстват първо драма и ако не ги приемат, влизат в кукления театър. Аз пък обратно, винаги съм искала да се занимавам с куклен театър. Това е така, защото може би все още не съм пораснала. На години - да, но по душа си оставам все още дете. Приятно ми е да работя с кукли, защото те могат да правят неща, които живият актьор не може да прави.
Напиши коментар