0
Една от най-известните чешми в Плевен – "Балаклия", с всеки изминал ден придобива все по-окаян вид. Коритата й отдавна са се превърнали в кошчета за смет, за зелената тиня по дъното също няма сезонност. Тази зима бавно, но сигурно се изронва и мазилката по основната конструкция, където вече могат да се видят и огромни зеещи дупки.
Проблемите с поддръжката на "Балаклия" не за първи път намират място в медиите, за съжаление обаче - без кой знае какви видими напъни да се направи нещо по въпроса от отговорните институции. Така за пореден път се оказва, че нещо, което е било строено с труда на десетки плевенчани преди години, днес разсипваме с лека ръка. Факт, който не звучи лицеприятно за никого от нас.
Чешмата "Балаклия", наречена още Рибената, е била открита и осветена тържествено на 20 ноември 1938 г., за което говори и надписът на вградената плоча. При изграждането й е използван старият стил аладжа. На плочата строителите са записали още: "За улеснение на стопаните и да осигури здрава и чиста вода." Седем чучура са пълнели с вода три корита, а освен тях е имало и три перила с други двайсетина чучура. В този си вид чешмата е съществувала до 60-те години, когато заработва помпената станция на "Сарая". Водата тогава намалява и чешмата постепенно запустява. В края на 70-те години общината извършва ремонт, перилата са премахнати и чешмата е облицована с розов мрамор. Така тя се запазва 15 г., но след това постепенно е изоставена да обраства с папур и водорасли. За да се стигне до днес, когато чешмата, която е жива в спомените на поколения плевенчани, е оставена бавно да загива.
Напиши коментар