0
Новата велоалея в Плевен и малката улица „Гургулят“ до нея тези дни изглеждат като двете страни на една и съща монета - едната показва европейските амбиции на страната ни, а другата - печалната родна действителност. Черният асфалт, налят с европейски средства по велоалеята, буквално контрастира с калта и дупките по „Гургулят“. Гледката не изненадва, а по-скоро натъжава, защото е пореден пример за начина, по който ни се налага да живеем.
„Може ли такова нещо, не стига, че по тази улица не е правено нищо с години и газим кал през повечето време, ами сега, при строежа на новата велоалея, взеха, че изхвърлиха тук всичкия боклук на камари", разказа пред „Посоки“ читателката ни Мария Георгиева. Жената живее от години в района и не е единствената, която смята, че случващото се в момента не е нормално. „Всички съседи могат да потвърдят това, което ви казвам. При дъжд и сняг тук не може да се мине, газим в калта, майките с количките пък заобикалят. Решили сме да направим подписка и да я внесем и до местната управа, с надеждата някой да обърне внимание и на нашата „Гургулят“, каза Мария Георгиева.
Калната „Гургулят“ изглежда абсурдно не само на фона на черния асфалт до нея в момента, а поради още един факт. Тази малка и на пръв поглед невзрачна уличка е на една ръка разстояние от Регионалния исторически музей, от сградата на плевенската жандармерия и за капак – тук е един от историческите обекти в града - част от стената на крепостта Сарая, изградена през 17 век.
Какво ли биха си помислили посетителите на Плевен, дошли в района – за разходка по велоалеята или до музея, като видят този път, който по приляга на едно село, отколкото на един областен център, не ни се мисли?
Напиши коментар