0
Плевен е вторият град в Северна България с най-голям брой сватбени агенции. Първият е Варна. Странното в случая е, че община Варна с нейните 330 хил. жители има 19 агенции, а Плевен със 136-хилядно население - 14, като това са официално присъстващите на пазара. Ако прибавим и неофициалните – бройката им надхвърля тази във Варна. Ако за 2010 г. /по данни на Националния статистически институт/ в морската столица броят на сватбите е над 1500, то в Плевен са малко над 500. В същото време наблюдаваме постоянен спад в броя на регистрираните бракове в страната. От 2006-а досега всяка година бележи спад с около 1800 броя по-малко сключени бракове.
Как да си обясним аномалиите в сватбения бизнес, в т.ч. ставащото и в Плевен?
Една от причините е битуващата представа, че това е лек, приятен и бързо печеливш бизнес. Отстрани погледнато, е така. Но ако решиш да присъстваш сериозно на пазара – това е немалка инвестиция. На всичкото отгоре е бавно възвръщаема поради сезонния си характер, намалели бракове, всеобща криза и спецификата на самата дейност.
Втората и може би съществена причина е отсъствието на каквито и да било правила и норми в тази сфера. Към настоящия момент липсва каквото и да е изследване върху процесите в този сектор и неговото развитие.
Хаосът води началото си от 1990 год.,
когато е отменено 31-во ПМС заедно с още около 50-ина соцпостановления. Тъй като постановлението е за социалистическите обреди, то бива посечено с пълна сила от тогавашните управляващи, без да се замислят за последствията и без да създадат нов регламент. През 2000 год. отпаднаха безплатните обредни услуги с въвеждането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. През 2003 год. царското правителство създаде Държавно-обществена консултативна комисия по обредните дейности, която трябваше да изработи проекти на нормативни актове, свързани с обредите в страната. За 6 /шест/ години тази комисия не свърши нищо и през март 2009 год. тогавашният МС я закрива.
В същото време от 2000 год. насам в страната започват дейност частни погребални и сватбени агенции. Особено бързо се развива пазарът на частните погребални услуги, където се развихря такава сладка търговска дейност, че всички се почувстваха длъжни да оставят хората да се женят и умират, както си знаят.
През 2006 год. по поръчка на тогавашния МС Институтът по пазарни икономики към БАН прави изследване върху услугите в развитието на икономиката. Изследването доказва, че при третичния сектор, т.е. услугите, пазарът е гъвкав и зависим както от инвестициите, така и от квалификацията на предлагащите различен вид услуги.
Тези, които са мотивирани да осигурят качество на продукцията, в т.ч. и интелектуална, формират реалния пазар. Другите, които не се интересуват от качество на услугите, създават т.нар. “имитиращ” пазар. Точно той провокира дисбаланса в мотивите за търсене и предлагане на качествени услуги.
Затова през тези години се нароиха безброй „колежки” на Дженифър Лопес, чийто филм „Сватбеният агент” изгради романтично-комедийна представа за професията. Никой никъде не се запита тези хора трябва ли да имат образователен ценз и какъв. Тази дейност трябва ли да отговаря на определени изисквания? Държавата единствено отчете наличието на подобна професия и през 2005 година я вкара в Националния класификатор на професиите и длъжностите. Записа я в подклас „Обслужващ персонал”, заедно с готвачи, фризьорки, манекенки, компаньонки, врачки и др. В този Класификатор са определени 9 образователни и квалификационни нива за професиите в България. За „Сватбен агент” се изисква второ образователно ниво, т.е. минимално образователно равнище – завършен Х клас?!
Парадоксът обаче не спира дотук.
През 2009 година тогавашният министър на образованието Даниел Вълчев отчита, че „... някои нови професии се практикуват от хора, които или са завършили допълнителни курсове след гимназия, или въобще нямат квалификация за това”. И предлага в училищата да се изучават специалности като „сватбен агент” „фитнесинструктор” или „жестомимичен превод”. Така хем ще има подготвени специалисти на пазара на труда, хем ще се запълнят паралелките в училищата. Това, разбира се, си остава една екзотична идея на министъра.
Малък напредък бележи 2011-а година. През м. юни в Националния класификатор се оформя един нов клас – „Клас 3. Техници и приложни специалисти”. В него е оформена единична група „Организатори на конференции и събития”, където е сложена професията „Сватбен агент”.
Длъжностите в този клас изискват знания и умения, отговарящи на изискванията минимум на трето образователно-квалификационно ниво, т.е. минимум средно образование. Така от Х клас сватбеният агент се „издигна” до средно образование.
Видно е, че за чиновниците в МТСП сватбеният агент е като водопроводчика. Идва, оправя ти чешмата /сватбата/ - и толкоз. Не са му нужни познания върху фолклора, традициите, етнографията, правоговора, дикцията, европейски стандарти, естетика, култура на поведение, събитиен мениджмънт и още куп други неща. Познанието, че пазарът зависи не само от инвестиции, но и от квалификацията на предлагащите сватбени услуги, за чиновниците е недостъпно. Изискването на Европа за „качество на услугата”, в т.ч. и в сватбения бизнес, е игнорирано напълно.
Третата причина е липсата на всякакъв нормативен регламент в бизнеса със сватбите. Това създава ненормални условия на пазара и нелоялна конкуренция. Докато в работата на погребалните агенции нещата са уредени със Закона за местното самоуправление /чл. 22/, Конституцията на РБ /чл. 17, чл. 140/, Закон за собствеността /чл. 6/, Наредба № 2 на МЗ /21.04.2011 г./, за дейността на сватбените агенции единственият нормативен акт с непряко отношение към работата им е Семейният кодекс от 2009 г.
Особено тежко е положението с прилагането на Търговския закон спрямо всички субекти, извършващи сватбени услуги на територията на страната. Масово видеооператори, фотографи, диджеи, танцьори, музиканти, цветари и куп още други хора работят в този бизнес незаконно. Те не са регистрирани по Търговския закон, не плащат данъци, не издават документи, нямат касови апарати. Нямат и разходите на легалните участници – наеми, консумативи, осигуровки, интернет страници и т.н. Затова предлагат услуги на ниски цени, което срива пазара и създава нелоялна конкуренция.
НАП не ги санкционира, защото „не може да ги хване”.
Това влече след себе си други проблеми. Качеството на услугата е ниско, клиентът е недоволен и прави негативни обобщения за целия бранш. Липсва информираният избор, защото липсва информираният клиент.
Парадоксалното е, че този хаос в сватбения бизнес не предизвиква съпротива и желание за промяна. Доказателството е липса на професионална общност и предприемане на действия за решаване на проблемите. Траурните агенции имат своя Съюз на погребалните фирми, обредните домове имат своето сдружение, сватбените агенции нямат нищо. Регистрираните в София и Бургас асоциации са местни и не се занимават с тези въпроси. Затова във внесените два проектозакона за обредните дейности няма и ред за сватбените услуги. Няма и да има, докато цялата професионална общност в сектор „радостни обреди и ритуали” не се консолидира и не предприеме конкретни действия.
През 2007 год. България беше приета в ЕС. С което се задължава да изпълнява критериите на Европа и в сектор “качество на услугите”.
До този момент цари пълна тишина в сектора “сватбени услуги” по отношение на регламент, осигуряващ тяхното качество, нормална конкуренция и спазване на правилата от работещите в този бранш. За съжаление нито едно правителство не стигна до бизнеса със сватби и погребения. И той все повече ще отива в сивия сектор.
Напиши коментар