- Какви структурни промени настъпиха, г-н Личков, в плевенския клон на „Напоителни системи", след като вече имате и ново име – „Среден Дунав”? - Най-осезателната промяна е в това, че и великотърновският клон, с 28 души и с всички обекти там, премина към нас. Преди това нашият район включваше областите Плевен и Ловеч. По принцип стана едно окрупняване, преди бяхме 17 клона, сега сме само 7. Кои са по-важните ни обекти в трите области. Във Великотърновския район те са Павликени и Свищов. В Павликени има доста поливни площи от язовир „Ал. Стамболийски”, а в Свищов и Вардим имаме отводнителни съоръжения, с които предпазваме от заливане над 28 000 декара земя по поречието на Дунав. В Ловешко имаме само един хидротехнически район – Летница, в който има над 1,500 декара насаждения ягоди и малини, които се поливат. В тази област е и язовир „Сопот”, около него няма поливни площи, но той е стратегически, от него подхранваме язовир „Горни Дъбник”, който е в Плевенска област. Около този голям язовир вече има доста поливни площи. В Плевенско е и район Гулянци с доста отводнителни съоръжения. Общо по цялото протежение около Дунав в нашия регион се грижим за 11 отводнителни съоръжения, които се пускат веднага след като проникне вода от голямата река и заплашва да залее земеделски земи. - Да се върнем към основния въпрос – засушаването. Какво беше нивото на водата в основните язовири, преди да падне ивановденският дъжд и сняг? - При измерването на 30 декември миналата година се оказа, че в язовир „Сопот” има 25 000 000 кубически метра вода, което е под половината от неговия капацитет - 60 000 000 кубика. В язовир „Горни Дъбник” положението е аналогично. В него имаше в края на годината само 54 000 000 кубически метра вода, като при пълното му завиряване той може да поеме 105 000 000 кубически метра. В язовир „Телиш” бяха останали само 12 000 000 кубически метра. Въпреки че сме още далеч от т.нар. санитарен минимум, положението беше критично. И нямаше как да не е. Ето какво сочи една сравнителна справка за валежите в районите на тези язовири за 2010 и за 2011 година. В района, от който се събират води за язовир „Сопот” например, през цялата 2010 година сумарно валежите са били 458 литра на квадратен метър, а през 2011 година те са 371 литра. При язовир „Горни Дъбник” разликата е още по-фрапираща, защото отиваме към полето. През 2010 година в района са паднали общо 767 литра на един квадратен метър, а през 2011 година - само 564. Ето цифрите и за района на Летница - 666 литра през 2010 срещу само 444 литра за миналата година. А за цялата система, за трите области, за които отговаряме, общите валежи през 2010 година са били 11 945 литра на квадратен метър, срещу 8071 – за 2011 година. Още по-тревожно става положението, ако се видят цифрите на валежите през целия декември миналата година – нула, нула, нула. Това вече не зависи от нас, хората, които обслужваме цялата система, са едни и същи 140 души, техниката - също. - С какво се измени обстановката във водоемите след последните валежи? - Отчетите на дъждомерните ни постове за 6 и 7 януари т. г. показват, че имаме основание за оптимизъм. За тези два дни язовир „Сопот” е получил 31 литра на квадратен метър, язовир „Горни Дъбник” – 92 литра, язовир „Телиш” - 57 литра, а язовир „Александрово” дори 106 литра на квадрат. Това е доста над средното количество за този период. - ВиК – Плевен обяви в средата на декември миналата година воден режим в Плевен, зависи ли той от нивото на язовирите? - Зависи и ние с директора на ВиК Митко Спасов се чуваме по няколко пъти на ден. Стигнахме до там, че се наложи да отворим т. нар. ясенски канал, при Крушовица, за да оросяваме кладенците, от които ВиК черпи вода. Такова нещо не сме правили от две години насам. Наложи се да отворим дори и водопровода от язовир „Долни Дъбник”, който по принцип е промишлен. Всъщност ВиК основно черпи вода за системата от язовир „Черни Осъм”, но на края на годината него го нямаше никакъв. За град Левски пък се наложи да подаваме вода за кладенците на ВиК от язовир „Каменец”. Надявам се през следващите месеци да вали по-интензивно и да се напълнят язовирите. - Откога не сме изпадали в такова безводие? - Справката показва, че така е било през 2005 – 2006 година. Тогава дълго време беше суша. Но после пък, като ни заляха пролетните води по Дунав, се наложи да отводняваме земеделски земи, залети от Дунав, зад дигата, защото ние сме „Напоителни системи”, но голяма част от дейността ни е отводняване. Помпите тогава работиха без прекъсване, само за един месец трябваше да платим 115 000 лв. за електроенергия, като през други месеци този разход беше до 5 – 6 хиляди лева. - „Напоителни системи” е сто на сто държавно дружество, финансирано от държавата. Но печелите от подаване на вода за напояване. Има ли още такива клиенти? - Бяха се пооттеглили, но вече се завръщат. Миналата година имаме 140 000 лв. приходи само от напояване. От две години насам се проявиха софиянци, които арендоваха площи около язовир Горни Дъбник, отглеждат дини. Има напояване и в Садовец, в Долни Дъбник, в Ракита, което се осъществява гравитачно. Появиха се площи с капия, с безколови домати. - Сигурно ви е трудно да подавате вода навсякъде, разбиха се каналите, окрадоха ви. Как се пазите от крадците? - Трудно е. Есента например прибираме на склад всички метални саваци от каналите. Имаме хора на минимална заплата, които пазят все още помпени станции, които не работят от 15 години, но никой не поема риска да ги бракува. А те са морално остарели, никой не прави такова поливане вече - в канали, дълги с километри, каквото беше някога, при кооперираната земя. Ходиха хора от нашето министерство в чужбина и видяха как се работи там, как се полива. Стопанствата са по 4 – 5 000 декара, 1 000 от тях са поливни. Но поливането става с една сонда и лека система. Където може – може. А от Басейнова дирекция имат данни и могат да кажат не само къде има вода, но и какъв е дебитът й. - Не можете ли да печелите допълнително от развиване на рибовъдна дейност в язовирите си? - Опитахме се преди години да го правим в язовир „Каменец”, имахме даже ведомствен магазин за риба тук, в партерния етаж, но не се получи. Не ни е това работата, пък и много контролни органи се появиха за рибата. Правим друго – даваме под наем водните площи на хора, които оглеждат риба. 50 на сто от приходите от този наем отиват в централата на „Напоителни системи" и 50 на сто при нас. Има двама експерти в цялата страна - един за Северна и един за Южна България. Този човек идва на място, преценява каква и колко риба може да се отглежда в даден язовир, изчисляват стойности, разходи, приходи и така определяме размера на наема. - Как сте с кадрите, получават ли хората ви редовно заплатите си, по едно време се чу, че имате проблеми? - Съставът е почти постоянен, имаме хора, които са тук от много години. Наскоро по повод едно тържество наградих 14 човека със стаж само в „Напоителни системи” от 35 до 40 години. Имаше миналата година временно забавяне на заплатите, но вече всичко е наред. - Имате ли отношение към другите язовири, които не са държавни, а са частни, кооперативни, на сдружения? - Частни язовири не знам да има, има един кооперативен в Коиловци и той е всъщност на сдружение за напояване. Към тези водоеми имаме отношение дотолкова, доколкото ни търсят като експерти, за да си кажем думата за здравината на дигата или по други технически параметри. Но истината е, че преди години имаше много кандидати да основат такива сдружения и да стопанисват малки язовири – в Славяново, в Белене, в Градище. Но документите им така и не бяха придвижени, това вършеше Агенцията по мелиорация, в която работех и аз, която бе закрита. Според мен - преждевременно. Защото тя беше второстепенен разпоредител с финансови средства към Министерството на земеделието и храните. А към него има и сега например 95 земеделски гимназии и училища, на тях се правеха планови ремонти, които ние контролирахме. През 2005 – 2006 година всички обекти вследствие на наводненията бяха при нас. Но така решиха - така направиха. Това са минали неща. Гледаме напред. И чакаме дъждове и сняг.
Плевен: Язовирите в региона пълни наполовина
17.01.2012, 13:25 ч.
Автор:
0
Основните язовири, на които разчитаме за водоподаване и в Плевен, са пълни едва наполовина. За първи път от две години насам се е наложило да се оросяват кладенците на ВиК от резервни канали. Това заяви за „Посоки“ управителят на „Напоителни системи" – клон „Северен Дунав” Людмил Личков. За да се предпазим от кражбите по каналите и помпените станции, допълни той, сме принудени всяка есен да прибираме металните саваци и през пролетта пак да ги поставяме. Има и добри новини покрай водоемите. Постепенно се увеличават арендаторите, които искат да поливат площи. В клона очакват дъжд, за да се напълнят язовирите, но мислят с тревога и за пролетта, когато може да дойдат т.нар. черешови води по Дунав и да се наложи да отводняват терени. А когато се пуснат всички помпи, за да прехвърлят придошлите води, дружеството плаща и по над 100 000 лв. за еленергия на месец.
Разговорът ни с Людмил Личков е преди да падне последният дъжд и сняг, и се въртеше все около сушата, нивата на вода в язовирите, напояването. И още - какво се прави при такова безводие, освен да се чака да падне дъжд отгоре. Но преди това – малко административни въпроси.
Напиши коментар