0
Павлин Кавулски е роден през 1961 г. в Кнежа. Завършил е икономика, като преди това е учил в Полувисшия университет на съобщенията. Работил е като началник-отдел в завод, бил е директор на клон на една от банките в Плевен, занимавал се е и с частен бизнес. 11 години е бил директор на Териториалното поделение на „Български пощи” в Плевен, а от една година е шеф на Регионалното управление в Северен централен район към пощите.
- Какво значи Северен централен район, г-н Кавулски?
- И при нас, в пощите, стана окрупняване и страната беше районирана на пет големи района. Плевен е центърът на един от районите - Северен централен регион. Той включва областите Силистра, Русе, Разград, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. И аз сега съм директор на цялото това обединение. Районирането стана факт на 1 април миналата година. Западният регион е с център София, Североизточният - с център Варна, Югоизточен - с център Бургас, и Южен централен с център Пловдив. Трудно е да се направи съпоставка между регионите, защото и икономическото състояние на отделните части на страната е много различно.
- Това е нещо, което за първи път се среща в последните години - Плевен да си остане център на някаква административна единица. Горите отидоха във Враца, архивите в Монтана, НАП и Апелативният съд – във Велико Търново, Комисията за защита на потребителите – в Русе, а пощите си останаха с център Плевен. Как постигнахте това?
- Положихме много усилия това нещо да се случи, да защитим Плевен. Основната причина е, че нашето поделение, което беше преди окрупняването - Плевенска област, се представи много добре предимно като икономически резултати. Но с новото райониране се увеличиха страшно много работата и отговорностите ни. И все пак не крия, че е по-приятно да сме център на региона.
- От 12 години сте в пощите, сега ли е най-тежкият момент за тях? Чуха се много тежки, дори апокалиптични думи за тази столетна организация, за съкращаване на работници, дори за ликвидиране на пощенски станции в някои селища. Как се отрази това в Плевен и региона, за който сега отговаряте?
- Вярно е, много неща се изговориха. Тежко е, както навсякъде, но е имало и по-тежки моменти за нас. Ние обаче не се даваме. Сега например работим по нещо ново, за онлайн връзка с всички пощенски станции по селата, за да могат хората в реално време да плащат всичко през нас. Освен това в нашите пощенски станции постепенно започнаха да се извършват и други дейности – плащане на вода, ток, парно, мобилни и стационарни телефони, продаваме и винетки и т. н. Така че извършваме и търговска дейност, за да стоим стабилно на пазара. Чуха се приказки, че това е нещо нередно, но не е така. Всичко, което правим с разширяването на тези не чисто пощенски дейности, е да запазим работни места. А що се отнася до сигналите, че могат да бъдат затворени пощи, поне засега това за Плевенска област не се отнася. Все още имаме пощи във всички села, дори в най-малките, като Жернов, Евлогиево, Ралево. Може да е с половин бройка, но пощата съществува. И точно тук е мястото да благодаря на всички кметове, които ни се довериха и ни дадоха след тазгодишната кампания отпечатването и разноса на писмата за местни данъци и такси. Така осигурихме работа на хората, а и запазваме работните места в селата.
- В информацията за положението на пощите в началото на годината се чу, че и вие като железниците трябва да направите сериозни съкращения. Направихте ли ги вече и за колко служители станахте най-лошият човек?
- Работим в условия на икономическа криза, което ни задължава в определени моменти да преразгледаме необходимостта от работна сила. В тази връзка и ние направихме съкращения. Но точно тук държа да кажа, че почти нямаме т.нар. „живи” съкратени хора. Намалението на персонала стана по естествен път – при пенсиониране или когато някой замине да живее в друг район. В такива случаи, където е възможно, не назначаваме друг човек. Вследствие на един такъв поетапен процес численият състав намаля от 2 253 на 2 169 души, или с 84 души. Но това е на територията на целия регион, а не само на Плевенска област. Освен това ние направихме една програма, съгласувана със синдикалните организации, които при нас са три – „Подкрепа”, КНСБ и Синдикатът на съобщенията. Тя беше за доброволно напускане на служители срещу добро възнаграждение и целеше да се освободим от хора, които не са ни необходими. И в същото време да подсигурим тези досегашни служители, ако те пожелаят сами да напуснат. Средствата някъде стигаха до десет заплати, но сумите са различни в зависимост от това, колко години е работил човекът при нас, и от други фактори. Срокът за подаване на такива заявления беше до 15 февруари и тогава се получи нещо много неочаквано. Подадени бяха 143 такива заявления, а ние одобрихме само 91. На останалите направихме отказ. Отказали сме на хора, които са ни необходими, защото нашата дейност трябва да продължи. И тука искам да кажа нещо важно. Тези хора, които са подали заявления, че доброволно искат да напуснат, а ние сме им отказали, до една година след това нямаме право да ги уволняваме. След тези кадрови промени сега правим обследване на пощенските станции на базата на предходната година. Искаме да разберем какво е в момента съотношението между необходимата и наличната работна сила. Първите ми впечатления, след като реализирахме програмата за доброволно напускане, е, че сме добре, няма да има сътресения в системата, като регион стоим солидно между другите четири в страната и най-важното е, че приключихме 2011 с печалба.
- Имахте ли моменти със затруднения или забавяне на заплатите?
- Поне досега не е имало такова нещо, нямаме закъснения със разплащанията ни и с нашите контрагенти. И това става въпреки намалението на обема на пощенските услуги и жестоката конкуренция. Пазарът е доста наситен с фирми, които имат подобна на нашата дейност, каквито са многобройните куриерски бюра. В Плевен дори има един офис на частна поща. А и с компютърните технологии отпаднаха доста от писмата. Но, както се казва, за всеки има място под слънцето. Въпреки всичко на този етап ние успяваме да се справяме и да задържим доверието на хората. Разбира се, че имаме и пропуски, но къде не е така.
- Как стои Плевен сред седемте области, за които отговаряте?
- В момента даваме хляб на над 2000 души в целия регион, а само за Плевенска област те са 620. И повтарям, в нашата област за разлика от много други места няма нито една затворена поща по селата, надяваме се да не стигнем дотам.
- При всяко съкращение има упрек, че се посяга основно на работниците, а администрацията си остава. Имаше ли и срещу вас такива стрели?
- Ако погледнем формално на нещата, така стана и при нас. Ние наистина не съкратихме администрацията. Но тук има едно голямо НО. Администрацията от 45 души е в същия си състав, както беше само за района на Плевенска област, но сега регионът е колкото четвърт България, а хората останаха същите. Но ако бяхме останали, както беше преди реорганизацията – само за Плевенска област, такова съкращение неминуемо щеше да стане.
- Няма как да минем и без един неприятен въпрос, за кражбата на парите от вашия клон на „Дружба”. Докъде стигна разследването и как се случи това?
- Няма съмнение, че това беше един изключително неприятен случай. Полицията работи в момента, и то постоянно. Сигурен съм в това, защото ми звънят дори в събота и неделя, но не мога да кажа на този етап докъде са стигнали. Имаше упреци и към нас, че сме нямали СОТ, че той не се бил задействал. Не бих искал да коментирам нищо на този етап. Нека професионалистите да си свършат работата. Важното е, че всичко сме изплатили на хората, нашите пари са застраховани. Станцията е подсигурена съгласно нашите изисквания. И тогава, по време на инцидента, беше по същия начин подсигурена. Но след този случай, разбира се, че се наложи да проведем много сериозен разговор с всички работници, не само в този клон, за обезпечаване на сигурността. Всичко е свързано със средства, но най-важният ресурс за нас са хората ни и ние сме длъжни тях да запазим.
Напиши коментар