0
Стоица АРГИЛАШКИ
Днес е особено важен ден (знак) за Русенския университет, за русенското образование и за Русе, като град на свободния дух. Предстои поредното завъртане на „Колелото на избора” на нов ректор в русенската Alma mater, или както се превежда буквално от латински „майка хранителница”. Ако това е така, а ТО е точно така, хранителницата на бъдещето на този град и на европейските му хоризонти наистина е пред сериозен избор. Повелята на предците е създаденото през 70-годишната история на Университета да бъде продължено по възможно най-добрия начин, да се надгради традицията и да се завещаят нови академически ориентири за поколението след нас. Т.е. сегашните ни деца на студентските банки да имат шанса, щастието и задължението да осмислят по свой начин и съвсем свободно предизвикателствата на прииждащото и към тях Бъдеще. Написах го с главна буква, защото е важно да знаем колко сме истински във всичко, което предприемаме и което правим, защото свещената свобода е именно във възможността да избираме- като индивиди, като граждани, като общност и като нация. На добър час на кандидатите за ректорския стол! Едно огромно „Благодаря” на досегашния ректор чл. кор. проф. дтн Христо Белоев и на неговия екип за двата супер успешни мандата. Да се стягат за огромната работа следващите и днес в 14.00 ч. в Аулата в Ректората до всеки един, призван и призован да гласува, нека да приседне Разумът. Да се изчисти емоцията, за да властват единствено академичната логика и модерната мисъл. Нещо, в което изобщо не се съмнявам и го очаквам с нетърпение, като поредна еманация на русенския академичен дух! За да спечели най-достойният!
В подстъпите към поредния политически сезон се задействаха стари привички и рефлексът всеки да говори собствената си истина, без да се припознава по никакъв начин в истините на другите. Става дума за отсъствието на разумен диалог между основните играчи на родния политически тепих. Евентуално бъдещите сцени на неразбирателство и конформизъм (дано да не се случват!) обещават само „сеир”, ако все пак от ГЕРБ не проявят прагматизъм към максимата „По-добре във властта, но не на всяка цена”, за да се спазарят по приемлив за достойнството им начин във воденето на държавните дела с останалите, вече „разцентровани” колаборационисти. Отвъд рамките на добрия тон е да си в опозиция, но с министри във властта. Да ругаеш правителството и собствените си хора вътре в него, да се държиш като ощипана госпожица и да имаш обтекаеми претенции към партньорите. Това не го разбирам, не знам дали изобщо някой от обикновените като мен българи го разбира. Но кой ли се интересува от битките по върховете, след като „долу” нещата изглеждат по съвършено друг начин, за да се сетим, че в крайна сметка те зависят не само от началствата, но най-вече от самите нас.
Ваш: St.Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
* Кръстният знак по вертикала и хоризонтала(от дясно на ляво)е символна вярата, изразява упование, надежда и промисъл
Напиши коментар