0
Разпети петък е. Ден за осмисляне на страстите Христови. Ден засмирние.
Асиметрията (неравномерната равномерност) от натрупването на столетия, хилядолетия и времеви пластове позволява на Времето да се движи! Възпроизвеждам по памет част от може би стотиците теоретични обяснения на Необяснимото. Докато сме в нашето време, ние надграждаме наша версия на Легендата, за да е устойчива на всякакви превратности. Така тя надживява дори и „маркирани“ от историята човеци. Много от тях – сатрапи или философи, или изумително прозорливи учени, хора на духа, на изкуствата, схоластици и какви ли не още чудаци, продукт на затрити отдавна цивилизации.
За нас, простосмъртните, също е отредено по нещичко от по–горе изброените възвисения и пропадания, но в по–аскетичния спектър на мирозданието. Може би затуй, като ортодоксални следовници, откъртени от езичеството с огън и меч, и „дамгосани“ с Кръста господен, ние сме в перманентна раздвоеност. Народ, който упорито отвръща очи от Историята. Загърбва по–близки и по–далечни уроци в житието и страданието си. Лута се в съвършената окръжност на асиметрична несъстоятелност (вж. началото). И прескача „от урва на урва и от век на век“ с упорството на китайска капка, готова да пробие планина, за да оцелее в геополитическата магма, която е „консервирала“ нации, народи, общности, континенти, докато ние сме оцелявали – да видим докога?– много преди да се пръкнат днешните ни европейски ментори и продавачи на индулгенции.
Постарахме ли се да се пречистим през страстната седмица? В Града на свободния дух, орисан да е винаги първи сред най–първите, бяхме „помазани“ с мирото на държавни особи, с всичките им достойнства и височайшо присъствие. Интересни предположения сподели полицай №1 Даниел Митов, бивш външен министър в служебното правителство на Георги Близнашки и във втория кабинет на Бойко Борисов. Като добре шлифован дипломат, момчето на ГЕРБ в поредното си ново амплоазагатна къде са торбите с милиардите от митичните магистрали „Русе Велико Търново“ и „Хемус“. Пари, чиито следи, според него, се губят при финансовия министър Асен Василев, съпредседател на ПП „Продължаваме промяната“– зачатие на партиен субект с президентска благословия, провалено подир „сглобка“ с предизвестен край. Хубаво е, че Митов, освен от външна политика, разбира и от магистрали. Министърът звучеше бодро и…не съвсем убедително. А председателят на 51– то Народното събрание, доц. д–р Наталия Киселова, поздрави академичната общност в Русенския университет в Деня на Конституцията. Всъщност рецитира отдавна наизустен речитатив на обигран конституционалист, иначе затруднен от батаците в парламента, поради което депутати от някои „ментални“ групи в сборището гальовно са именували Киселова Киселицата – възгорчив етимологичен наратив на безспорните ѝ качества като теоретик. В кметството доцентката– председател обеща „…Парламентът да работи в тясно сътрудничество с местната власт, насърчавайки диалога и взаимодействието по ключови за регионите теми…“ Цитатът е от PR–екипа на кмета, където могат да заработват и по–разбираеми словесни конструкции. От сладкодумието Киселово, така, както е пресъздадено, или от нещо друго, плочите на пл. „Свобода“, точно пред входа на общинската и областната администрация, празнично потракват като клавиши на разстроен ксилофон. При дъждовно време църкат и кални струйки вода върху папуците на пешеходците – доказателство за европейския облик на Малката Виена…
Абстрахирайте се, уважаеми читатели, от твърде абстрактното ми писане и провокации за гостуването на по–горе цитираните особи. В известен смисъл тяхната работа е да говорят каквото намерят за добре, докато си представят, че ние им вярваме. А наше задължение – да имаме сетива за туй, което премълчават. Иначе съвсем ще заприличаме на територия с дезорганизирана държавност, но добре организирана в овладяването на държавата престъпност. И понеже всичко е по Конституция, какво толкоз да му придиряме. Те и от Конституционния съд вече много-много не придирят.
Демократичните общества гъмжат от несправедливости – и то доста. Тези несъвършенства, убеждават ни словоохотливо, са в името на...Свободата. И ако Свободата е усилие да преглътнем поносима доза несправедливост, значи ли това, че сме свободни да се предпазим от по-големи несправедливости, не дай Боже, фатални…Така, както се случи със Сияна и с много други преди нея. Преди да се гръмне с пушката си, нобелистът Ърнест Хемингуей изповядваше, че ако казваш истината в писането си –тя ще резонира. Може да е някаква шантава мантра този повик за яснота, за смирение, или смелост – независимо дали сме изправени пред празния лист на един петъчен коментар или пред собствената си съвест. А иначе, днес всички „резонираме“ в Разпятието, върху което с гвоздеите на примирението е прикована непостижимата справедливост ...
Напиши коментар