0
Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Това е най-скръбният ден за християните.
Стотици църковни поети и песнописци са възпели човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Христос. В един от най-хубавите текстове за днес се казва: „Йосиф и Никодим, Те го свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол - Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на кръста), обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?“
Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички. Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и така обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса и слагат плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, евангелието и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.
"Когато казваме на някого, че го обичаме, това е нищо. Когато с дела докажем, че сме готови да жертваме нещо за него, тогава той разбира, че ние наистина го обичаме. Така и всемогъщият Бог е допуснал толкова голямо унижение, страдание, само и само да ни помогне да тръгнем по правилния път, да спасяваме своите души, да намерим истинското щастие, което не е нито в богатството, нито в парите, нито е във високи титли, а в душата на човека, в радостта от Бога", каза Ловчанският митрополит Гавриил в интервю за БТА.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар