0
„Детето ми е в стрес! Колкото повече наближава учебната година, толкова повече споделя, че го е страх. Чуди се как да влезе в стаята, как ще го приемат съучениците му и новата класна. И аз съм объркана, как да му помогна“, казва майка на бъдещ петокласник - Мартин. Момчето издържало успешно националното външно оценяване в четвърти клас. Всички вкъщи били много щастливи, получил дори подаръци. Ваканцията минала прекрасно. Последвала еуфория около закупуването на нови тетрадки и учебни помагала. Но от началото на септември все по-често се затваряло в стаята само. Не общувало много с родителите си и дори било раздразнително. Майката се консултирала с психолог и осъзнала, че момчето й влиза в нова възраст. Но все още е объркана и не знае как да го подкрепи в трудния момент.
Педагози отчитат, че
в пети клас значително се увеличава броят на децата, които изпитват затруднения при обучението и адаптацията
към промените в училище. На този фон едва ли е изненадващо, че детето у дома е по-нервно, по-неспокойно и тревожно, че понякога не може да реши задачи, които допреди няколко месеца е решавало без затруднения, че постоянно забравя я тетрадка, я учебник, я екипа по физическо.
Какво се случва в училище? До чевърти клас децата имат един основен учител, който е с тях почти през цялото време. Той изпълнява функциите на преподавател, възпиттел и контролиращ, дори и втора майка или баща. В пети клас мястото на основния учител се замества от класен ръководител, който в най-добрия случай прекарва пет-шест часа седмично с класа си. През повечето време петокласниците са с други учители. Това създава у тях усещане за „невидимост“, което води до обърканост, напрежение, тревожност, но и до опиянение от чувството за свобода -вече мога да правя каквото си искам и няма кой да ме води.
Според психолозите
преходът между начален и прогимназиален етап е труден за децата, защото е преходен между детството и тийнейджърството.
Към всичко това се добавя и естествения сремеж на всяко дете да бъде забелязано и оценено. И когато това се случва в степента на очакване на момичето или момчето, реакциите могат да варират от пълно отхвърляне на новия класен ръководител, през безразличие към училището, до провокативно поведение, което цели привличане на вниманието, било то и отрицателно.
През този етап децата порастват и променят основните си интереси.
Изграждат първите истински и сериозни приятелства, появяват се първите влюбвания.
Попадат в пространство за нови борби за лидерство в класа. Отношенията между съучениците стават нестабилни и хаотични.
Има две важни новини за родителите - една добра и една по-добра. Добрата е, че детето на тази възраст става по-самостоятелно и все по-малко има нужда да бъде водено за ръка. Започва да търси собствени отговори на въпросите: Кой съм аз? Откъде идвам? Накъде отивам? По-хубавото е, че точно сега има нужда от безусловна родителска обич и подкрепа, за да изгради правилна самооценка, да намери своето място в сложния свят на взаимоотношенията с връстници, да се научи да се справя с изискванията на различни учители и натоварената учебна програма.
Какво да направи родителя, за да помогне на детето си да премине през кризата успешно:
ü Помагайте на класния ръководител по-бързо да опознае децата – планирайте общи занимания извън училище – боулинг, пикник, ходене на пица или кино и др.
ü Поддържайте постоянна връзка с класния ръководител и заедно с него обсъдете кой е най-подходящият начин за това.
ü Кажете на децата към кои други хора могат да се обръщат в училище – психолог, педагогически съветник, дежурен учител, заместник директор, и им покажете кабинета им.
ü В началото ежедневно контролирайте изпълнението на училищните задължения на детето.
ü Напомняйте на детето да записва всички изисквания на преподавателя по съответния учебен предмет в тетрадката си.
ü Обяснете на детето кои са положителните страни на това да има много преподаватели.
ü Опитайте се заедно с детето да подредите изискванията на новите преподаватели, за да му свалите напрежението и притеснението.
ü Не се отнасяйте към оценките лично. Достатъчно е, че детето се отнася към тях така. Вместо да му се карате и да го хокате, опитвайте се да разберете каква е причината за ниската оценка. Наистина ли не разбира материала, било е притеснено по време на теста или мислите му са били в новата игра на телефона. Едва след като сте наясно с причината, заедно с детето намерете решение.
ü Оценките в училище не измерват вашето справяне като родители. Това, че успехът може да падне в пети клас, в никакъв случай не означава, че сте се провалили като родители или учетилят има лошо отношение към детето.
ü Помогнете на детето си, като в началото му покажете как се учи. Научете го да учи уроците си на части. Но това не означава да учите с него. Обяснете му, че първо се учат уроците и после се пишат домашните.
ü Използвайте всеки един момент, за да тренирате уменията за концентрация, вниманиие и понятийно мислене. Правете го като игра.
ü Говорете с детето за живота в училище. То не винаги ще може да формулира проблемите си, но колкото повече разказва, толкова по-ясна картинка ще имате за случващото се и ще се ориентирате как да му помогнете, ако има нужда. Не подценявайте тревогите му.
ü Уважавайте мнението му, но поставяйте ясни правила и следете за тяхното спазване.
ü Укрепвайте самочувствието и самооценката на детето у дома. Не го обвинявайте и не му лепете етикети колко е разсеяно, неорганизирано, държи се като бебе и т.н. За миг си помислете как сте се чувствали, когато сте започвали нова работа, какви притеснения сте имали, колко сте били неуверени и колко грешки сте допускали. Помогнете му да разбере, че му трябва време да се ориентира в новата обстановка и че винаги ще сте до него, когато има нужда от помощ.
ü Не се отнасяйте с пренебрежение към опитите на детето да се държи като голямо. Това е нещо като игра на подражание, чрез което детето се учи.
ü Внимавайте, когато критикувате! Стремете се да критикувате поведение, действие или реакция, а не личността на детето.
ü Хвалете! Не смятайте, че одобрението ви се подразбира. Всеки път, когато детето направи нещо, което заслужава похвала, му го кажете.
ü Формулирайте ясно какви резултати очаквате от детето. Не го оставяйте само да извърви пътя до тях.
ü Направете дневен режим, за да разпределите времето за учене и отдих равномерно.Това води до по-добра организация на деня и създаване на навици за самостоятелно управление на времето.
ü Ограничавайте седенето пред компютъра и насърчавайте спорта, тъй като той води до добро физическо и психическо здраве.
ü Не избягвайте темите за тютюнопушене, прием на алкохол и наркотици, влюбване и секс. Те са важни за децата.
ü Интересувайте се какво го занимава в интернет. В какви сайтове се регистрира и с кого общува.
Напиши коментар