0
„Не искам да виждам майка ми, тя ни изостави с татко. Аз и татко я мразим!“.
„Когато ходя при татко, майка ми иска да следя баща ми дали има друга жена. Дори ако забележа косъм от дълга коса, трябва да й казвам. Това ме натоварва. Чувствам се ужасно!“
„Самотен съм. Баща ми ни изостави, а майка ми е много заета. Мечтая да си говоря с някой от двамата, но те не ме забелязават.“
„Нашите са полудели! Само крещят. Нещо се случва, но не разбирам какво става. Разтревожен съм и не мога да спя.“
Това са думите, които най-често изричат деца пред русенските психолози. Някои от тях са изказани през сълзи. Други са съпроводени от неволно свити юмруци. Всички те се озовават при психолога заради системни бягства от училище, агресивно поведение спрямо връстници, слаб успех, подтиснатост, безсъние, тикове.
Русенска област не прави изключение от общата национална тенденция за криза в семейството. Според анализатори, кризата е свързана със смяната на социално-икономическата система, започнала през 1989 г. Загубата на ценностни ориентации и за родители, и за деца, сблъсъкът с отново възниквалата психика на културата на оцеляването допълнително усложняват проблема за детското поведение, отклоняващо се от общоприетите обществени норми.
Независимо дали е желана или нежелана, очаквана или неочаквана,
раздялата между двамата партньори оставя дълбок отпечатък върху децата.
В началото на раздялата на семейството общуването функционира повече или по-малко добре. Родителят, който не се грижи за детето, го вижда няколко пъти месечно. Изведнъж обаче се проявяват проблеми с общуването. Детето все по-често е болно през предвидените за виждане по съдебно решение почивни дни и не може да излиза. Все повече срещи отпадат и не се наваксват по една или друга причина. Тези проблеми постепенно застрашават сигурността, трайността на връзката с родителя, който не гледа детето. Те приемат формата на все по-масивни препятствия за общуването. Родителят, който се грижи за децата, прави атрактивни конкурентни предложения.
Дълго таените детски желания се изпълняват именно в деня, предвиден за виждане с другия родител
- тогава се канят гости, има празници, партита и т.н. Децата изпадат в конфликт. Те се идентифицират с потребностите на този, с когото живеят. Увеличава се страхът от загубването на този родител. За да се ускори възпрепятстването на общуването, родителят, който няма родителските права, става виновен за проблемите на детето в училище, за симптоми – физически и невротични, като се заявява, че има проблеми със здравето на детето като реакции от раздялата. Често се твърди, че детето има енурезис (напикаване), нощни кошмари и т.н., които се появяват след изпълнение на режима на свиждане. Възпитателите и учителите се превръщат в инструменти и съюзници. Общуването временно се спира поради интереса за здравето на детето.
Контактът се прекъсва почти от само себе си, според твърдението на отчуждителя. Често децата са се отказали междувременно с примирение от връзката, те са смазани от караниците, които повече не понасят и които действително искат да спрат. Оттук произтича бягството в по-красивите светове на фантазиите. Реакциите на децата и младежите са в зависимост от възрастта и нивото на развитие: смущения в поведението, проблеми с успеха в училище, проблеми в развитието – това трябва да се разбира като отчаяни опити и апели на засегнатите деца. Тийнейджърите реагират с нарушение на успеха, агресия и протест срещу социалните норми, отхвърляне на авторитети. Тази криза се наслагва върху кризата на възрастта.
Последиците от травматизирането продължават до зряла възраст. От това, че са отдадени от единия родител на собствените му деструктивни чувства, те се превръщат в съучастници на несправедливата кампания за оклеветяване, очерняне и опозоряване на другия родител. Промиването на мозъка на детето, неговото програмиране е толкова голямо и оправдаващо децата, че подложените на него деца мобилизират собствените си сили и допълнително отричат обекта на отхвърлянето – другия родител по свой начин. Това преживяване може да продължи дълго.
Статистиката показва, че
при сравнително мирно протичащи раздели на участниците им трябват от три до пет години, докато преодолеят кризата.
При тежките конфликтни разводи травмата може да трае цял живот. Родителите, които програмират децата си срещу другия родител, действат първично от панически страх, че ще загубят и децата си. За да се отърват от него, те създават с децата си тясна коалиция, до която никой друг няма достъп. Те стават свръхпротективни и обгрижват детето си така, че да го предпазят от всички опасности на света – настоящи и бъдещи. Под формата на сърдечна любов, внимание и ласка обаче компенсаторно се крие егоизмът на едно изключително желание за притежание. Така те предпазват увреденото си самочувствие от раздялата и от негативната самооценка. Започва една параноидна проекция върху партньора, с когото са се разделили. Тя се предава на детето и то може да произнесе присъда: ”Ти си виновен за всичко, татко/майко”. Програмиращият родител не може по нормален начин да преработи мъката си от раздялата, гнева и разочарованието си. Затова той включва детето като начин на въздействие и наказание.
Поради необходимостта от защита и зависимост детето се опира на този, с когото живее. При приблизително 90 % това е майката. Ако нейното намерение е да изолира бащата, то тя има лека задача. Колкото по- малко е детето, толкова по-бързо то взема нейната страна. Така детето бързо се освобождава от конфликта на лоялността. Когато обаче детето е по-голямо и особено в тийнейджърска възраст, то има вече умствените способности да разграничава реалност от фантазия. Конфликтът на лоялност тук е много по-жесток и травматизиращ. Развива се силно чувство за вина към родителя, който трябва да бъде отстранен. Един от механизмите на решаване на фрустрацията и намаляването на напрежението от лъжите, които съзнателно трябва да произнасяш пред съдии, социални работници и вещи лица-психолози, е проекцията на вината върху жертвата – виновния родител.
каре
Психолозите съветват
За да се запази благополучието на детето и неговото здраве, добре е да имате предвид следното:
· Когато съобщавате решението да се разделите на детето, важно е да присъствате и двамата. Демонстрираното единство като родители, ще помогне на детето да разбере, че въпреки огромната промяна на отношенията между вас като съпрузи, вие продължавате да бъдете родители. Преди да започнете разговора с детето, обсъдете какво ще кажете и кога ще го кажете. Не забравяйте, че това е разговор, който ще бъде запомнен завинаги от вашето дете. Не използвайте ситуацията за изливане на взаимни обвинения и негативни чувства.
· За да направите разговора по-лесен, опитайте да обмислите предварително какво ще кажете и как ще го кажете. Отделете време да отговорите на въпросите, които детето ще ви зададе. Опитайте да обясните своето решение, като проявите емпатия. Не е време да навлизате в подробности за това, което е довело до решението за развод.
· Заявете ясно и многократно, че детето не е виновно, че причината за развода е у вас.
· Когато се карате и обвинявате за неща, свързани с детето, то може да се почувства отговорно за развода.
· Отдайте цялото си внимание да насърчите детето да сподели изпитваните чувства – това може да е страх, тъга, гняв, болка, разочарование за неща, които може да не сте очаквали;
· Слушайте със съпричастност и не оценъчно; ако е необходимо, помогнете на детето да изрази чувствата, за които му е трудно да разговаря;
· Бъдете открити към страха от споделяне; уверете детето, че вашата обич няма да се промени, независимо какво ще сподели или обвини.
· Бъдете открити за продължително споделяне на чувствата, свързани с развода. понякога детето се нуждае от време, за да преосмисли всичко случващо се развода;
· Бъдете разбиращи и приемащи.
· Бъдете бдителни за по-сериозни проблеми.
Напиши коментар