Разсънено - за Деня на народните будители

Денят на народните будители. Пожълтялото на черно – бели снимки. Архивното безвремие на хора и животи, влезли в историята и останали зазидани в нея. Наследниците са ги превърнали в паметници, вкаменени от гузността на предадените светли идеали. Забравата като червей гризе безсмъртието и го превръща в тлен чрез натруфени слова, изгубили спомена за своя смисъл. „СКУЧНАТА АГИТАЦИЯ Е КОНТРААГИТАЦИЯ! Стефан Цанев. Само това да беше написал, пак щях да го броя за будител.

План-програма за честване Деня на народните будители. Впрочем, събота. Инструкция: мероприятията да се изтеглят в делничен ден, в работно време. Времената са други, мероприятийността е вечна.

Учителите почти героично ще се изправят пред учениците си, размахали стари идеи, идеали и портрети, които дори компютърните презентации няма да превърнат в идеали на учениците. Боже, какво бездуховно поколение! Рапорт даден: номер отбит! Рапорт приет!

Ще има питанки кой е съвременният будител, ще има и отговори, ще изброим имената и на ония, истинските, загинали геройски чрез това, че днес все по-малко българи знаят кои са българските будители и какво са направили, а после, още вечерта, като след бирфест, ще минат почистващите екипи и ще осъмнем… същите.

А може, по-иначе може! Пак поет. Вапцаров.

Може на Деня на будителите да сме… честни. Не трайно, това е непосилно и жестоко, само за малко. Да се изправим пред децата си – малки и пораснали, в класните стаи, на трибуните, пред камери, екрани и микрофони и – особено важно! – вкъщи. Поне една вечер да пропуснем промиването на мисленето в комшийски сериали и плакненето на съзнанието в пороя реалита. Да поседнем цялото семейство, да погледнем децата си в очите и честно да им кажем: „Вижте, едно време е имало друга България, имало е някога едни хора, дето са строили тая България със силата на словото и са я отстоявали с могъществото на духа си, ама тия хора са били други, ние днеска не сме като тях. Мислим повече за хляба. Какво влиза в устата, а не какво излиза от нея. Какво прави държавата за нас, а не ние за нея. И да знаете, държавата е България, ама България е Родината. Казваме Ви да отидете да учите, работите и живеете в чужда, по-уредена и богата държава. Искаме го, защото Ви обичаме, но сърцата ни плачат. Като напускате държавата, не напускайте Родината! Ние сме в нея, ама… сме я изоставили отдавна. И ние искахме друга България, искахме другояче да живеем, да Ви признаем ли, много ни харесваше идеята за оная чиста и свята република на Левски… Ама… Като ще сме честни, ще Ви признаем, че винаги сме чакали някого: някой друг да ни поведе, да ни създаде азбуката, да ни извоюва правото да говорим с Бога на свой език и в своя църква, да ни освободи и пак да ни освободи, и пак; да ни погали по послушната главица с едно Сongratulations!, Очень хорошо! или А?kolsun!. Затова и имаме будители – народ сме от спящи.

Ние не сме добър пример, поне повечето от нас, Вие нас не ни гледайте. Най-доброто, което можем да направим за Вас, е… да не станете като нас. Ние не знаем как, но Вие сте правнуци на ония, които го можеха, които по кръв, дух и живот бяха българи, във вените Ви тече кръвта на будители и герои, в гласа на тази кръв, във Вас ни е надеждата.”

Толкова да кажете в Деня на народните будители, стига. Това да почувствате, стига. После можете да си пуснете телевизора. Или не – ако сте се почувствали малко повече българи… Дето се вика, една вечер да не гледате турски сериали, струва колкото… да сте сложили карамфилче пред паметника на Паисий. Е, почти.

…Едни такива хъшовски мисли, бели и чисти.

Албена Тодорова – Радионова, преподавател по български език и литература