Русе: Загиналите наши войници в Ирак без наследствена пенсия за близките

Осем години от смъртта на офицерския кандидат Антон Петров от Русе ще бъдат отбелязани утре с панихида в гробищен парк „Чародейка”. Малко след Коледа, на 27 декември 2003 г., при атентата в българската база „Индия” в Кербала, Антон загива заедно с още четирима български военнослужещи. За да почетат паметта му, ще дойдат и момчетата от 68-ма бригада, където е служил русенецът. Само преди дни бе обявен краят на войната в Ирак, но това не носи утеха на майката на Антон Иванка Петрова, защото вече осем години животът й е белязан от смъртта на сина й. Когато той заминава за Ирак, тя не подозира, че мироопазващата мисия ще потопи семейството й в скръб за цял живот. „Така реши нашето правителство на Сакскобургготски тогава - след като се обяви войната, да изпратим и ние контингент да извършва мироопазващи действия за възстановяване на училища, болници, опазване на административни сгради”, казва Иванка Петрова. Атентатът в база „Индия” в Кербала, при който загиват петима военнослужещи, променя всичко за тези пет семейства. Антон е убит само две седмици след като е навършил 26 години. Той е повишен посмъртно в офицерски кандидат, пак посмъртно става и почетен гражданин на Русе. Кодексът за социално осигуряване обаче не позволява семейството му да получи наследствена пенсия. „Единствената компенсация, която получихме, това е неговата застраховка живот. Много ми е неприятно, но трябва да го кажа, че нямаме право на наследствена пенсия. Според Кодекса за социално осигуряване, такава могат да получат само родители на наборни войници. А от 2007 г. ние всъщност нямаме наборна войска в България. Писах писмо до Бойко Борисов, до Георги Първанов, но те ми отговориха същото – че трябва да се направят промени в Кодекса за социално осигуряване, иначе наистина нямаме право”, огорчена е Иванка Петрова. Майката на Антон Петров прави всичко възможно, за да поддържа жива паметта за сина си. Тя връчва всяка година стипендия на ученик от Професионалната гимназия по корабостроене, в която е учил Антон. „От 2004 г. ние решихме да учредим тази коледна стипендия, за да не се забравя паметта на Антон. Така вече 7 години поред ние връчваме парична награда на дете, предложено от училищното ръководство”, обяснява майката на офицерския кандидат. Коледните и новогодишните празници не носят радост на семейството на загиналия офицерски кандидат. Нито пък новината за приключването на войната в Ирак. „Това е най-голямата трагедия, която може да се случи в едно семейство. Това е нашата равносметка от войната – че нямаме син. Болката никога няма да утихне,  тя се засилва с течение на времето, просто се усеща все повече липсата му”, споделя през сълзи Иванка Петрова. Освен семейството на Антон, още едни русенски родители останаха почернени завинаги от войната в Ирак, и то пак около празник. Малко преди Гергьовден, на 3 май 2005 г., след катастрофа при придвижване на военен ескорт, почина и младши сержант Валентин Донев. Неговите близки също ще присъстват утре на панихидата за Антон Петров, обединени в скръбта по рано отишлите си деца. На снимките: За осма година близките на Антон Петров и неговите колеги ще се съберат на гроба му, за да почетат паметта му; Войната в Ирак приключи, но за две русенски семейства равносметката е, че останаха без синове /виж Галерия/.

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати