0
Русенецът Мирослав Славчев стана първият българин, слязъл на дълбочина от 152 метра под вода. Това стана в морето край египетския курорт Хургада, където Мирослав Славчев бе заедно със световния шампион по дълбочинно гмуркане Паскал Бернабе. Русенецът, който е общински съветник от „Атака”, се занимава от доста време с този екстремен спорт и е председател на Националната асоциация по техникъл дайвинг, занимаваща се с дълбочинно спускане.
- Г-н Славчев, каква е предисторията на Вашия рекорд?
- Аз не бих използвал думата рекорд. Просто мисля, че като българин съм човекът, който е слязъл най-дълбоко под водата. Случи се така, че след като започнахме да се обучаваме по техникъл дайвинг, така се нарича дисциплината, започнахме да гоним дълбочини. Аз лично за себе си, преди да направя най-дълбокото спускане до момента, имам 7 спускания под 100 метра, няколко до 130 и 135 метра и спортният хъс ме предизвика да опитам нещо по-дълбоко. Направих го предимно за лично удовлетворение. Да кажем, че ми е било мечта да мина 150-метровата бариера, и е една от мечтите, които успях да сбъдна. Само че, за да сбъднеш такава мечта, трябва да имаш изключително добра подготовка. Ще отворя една скоба като кажа, че подобен род спускания не се правят всеки ден. Световният шампион Паскал Бернабе, преди да направи своя рекорд, е имал доста такива дълбочини. Тренирал е с водолази, които са имали доста опит и са го обучили. И аз вървя по един такъв път с по-добрите водолази, уча се от тях. Най-големите на планетата като Паскал Бернабе. Като тръгнахме да тренираме и решихме да правим 150 метра, се оказа, че има още много да се учи.
- Колко трудна е подготовката?
- Има много водолазни курсове, които трябва да изкараш, преди да стигнеш до подобни дълбочини, защото едно спускане на такава дълбочина изисква изключително много теоретична и физическа подготовка. Теоретичната подготовка се заключава в умението да калкулираш какви газове да дишаш на съответната дълбочина. Интересно e да се каже, че въздухът, който дишаме над повърхността, е абсолютно непригоден за човешкия организъм под 40, 50 метра и надолу. На различни дълбочини трябва да се дишат смеси от различни газове, които са подходящи за съответната дълбочина. Планирането на едно такова спускане изисква да се изготвят газове, да се смесят, да се направят, да се заредят, проверят и да се замерят. Трябва да изчислиш планировката, да изчислиш за колко минути ще достигнеш до желаната дълбочина и колко време ще ти е необходимо при декомпресията при изплуване. Аз ще кажа, че нашето спускане продължи 2 часа и 3 минути, от които по-голямата част бяха в изплуване и в условията на стъпаловидна декомпресия. Това означава, че на определени метри, през 3 метра при изплуването нагоре, трябва да спираш за определено време и да дишаш различен вид газови смеси, които да изчистят натрупаните други газове при престоя на дълбочината в кръвта на водолаза. Това е нещо, което ако не го направиш, особено при изплуване от такава дълбочина, то изходът е летален. Най-малкото се налага много спешна медицинска интервенция и остават изключително трайни последици. В най-добрия случай може да останеш парализиран, но вероятността да загинеш от това е огромна. Затова този план трябва да се изпълни до минутата. Това, което ние направихме там, е това, което казват водолазите - гмурнахме плана си... Планирай гмуркането си, гмурни плана си…
- Защо избрахте да се гмуркате в Египет?
- Действително направихме спускането на остров Смалгифтън, който се намира точно пред Хургада в морето. Защо точно там? Миналата година започнахме планировка на едно подобно гмуркане в Дахаб. Това е друг град в Египет, доста далеч от Хургада. Там има отлични условия и много добър водолазен център, който подготвя и може да менажира едно подобно гмуркане. За съжаление египетската федерация преустанови тогава спусканията под 100 метра и ние останахме без да успеем да финишираме задачата, която фактически трябваше да бъде осъществена още миналата година. Отне ни цяла година да търсим място, където да можем да се спуснем на дълбочина под 100 метра. Първо, самите особености на мястото за гмуркане, които са ни необходими, са много специфични. Другото, което трябва да намериш, е съчетание от добър водолазен център, който да организира предподготовката, организацията, газовете да се смесят, защото не можем да си носим станцията за смесване на газовете от България, тя е огромна. Трябва да могат да ти изготвят точните газове. При тази дълбочина, ако имаш някакво отклонение в процентно съотношение на газовете в сместа, която ти трябва за някоя от дълбочините, това може да те убие. Ние, разбира се, ги проверяваме преди да слезем. Има съответните уреди, с които това се прави. Но да намериш комбинация от дълбоко място, добър център, който да може да ти подготви газовете, и да не ти забранят - защото истина е, че много водолазни центрове изобщо избягват да правят организация на подобни спускания, защото те са доста опасни, е много трудно. Не мога да кажа, че на това място, където ние успяхме да го направим, условията бяха идеални, но беше единственото възможно. Например там нямаме вертикална дълбочина. По принцип такъв вид дълбочинни спускания е добре да се изпълнят по въже. Много по-леко е, много по-бързо набираш дълбочина, спускаш се по въжето директно надолу. Освен това на въжето може да ти закачат допълнителни водолазни бутилки с резервни газове, ако нещо се случи, не стигне газ и т.н. Имаш резервен бекъп, вариант, за да успееш да ги вземеш и използваш. Трето, на въжето могат да се спуснат и водолази, които се наричат съпорт. Това са поддържащи водолази, които носят със себе си резервни допълнителни газове, могат да те освободят от празните бутилки и т.н. Нямахме този комфорт в Хургада по простата причина, че там дълбочината не е вертикална, а е полегата.
- Това какво означава за водолаза?
- Това значи, че за да стигнеш до нужната дълбочина, трябва да плуваш под вода. Това плуване под вода бави, най-малкото отнема време и ни ограничава в дълбочина. Не можеш бързо да набереш дълбочина. Така или иначе, това беше мястото, където можеше да го изпълним и трябваше да се справяме с наличните възможности. Другото лошо беше, че там в момента е зима. Не като нашата българска зима, но духат доста силни ветрове. Имаше вятър със скорост 40 км/ч, той прави доста силно течение. Ние под водата, освен че нямахме въже, ни се наложи да се борим с това течение, което усложни малко задачата ни. Много по-лесно е да си в пълна безтегловност, така дишаш по-лесно, икономисваш газовете си. А когато се налага да се бориш с течение, увеличаваш консумацията на дишания газ, затрудняваш се като цяло, става по-проблемно и по-сложно като степен на изпълнение. На нас ни се наложи да го направим по един от най-трудните начини, без въже, борейки се с течение. Но между другото беше приятно, защото беше различно от това, което очаквахме да заварим. Така или иначе, успяхме да се справим и чувстваме голямо удовлетворение от това.
- Често ли се правят такива гмуркания, на такава дълбочина?
- Не, рядко, защото хората, които могат да ги направят, са малко. Паскал Бернабе например прави по едно такова максимум в годината, като набере един или двама човека водолази, които са покрили всички предходни изисквания, за да можеш да слезеш на такава дълбочина. В случая бяхме аз и Паскал, което беше добре, защото колкото повече хора са под водата, рискът се повишава - може с някой да се случи нещо. Имахме и съпортиращ водолаз, арабин, момче от водолазния център, който носеше резервни газове. Само че го беше отнесло течението, за което споменах. Ние го намерихме по пътя при излизането, стигнахме до него и се успокоихме взаимно, че всички сме добре. Но поради силното течение се оказа, че в дълбочина нямахме поддръжка. Интересно е да кажа, че в самото гмуркане бяха ползвани пет вида газови смеси. Дънната смес имаше само 7% съдържание на кислород, защото кислородът е също така вреден в голяма дълбочина, както е вреден и азотът, който се съдържа във въздуха, който дишаме на повърхността. Накрая се завършва на чист кислород.
- Как се чувства човек на дълбочина от 152 метра?
- За да успееш да слезеш и да излезеш, изключваш много системи от себе си. Налягането е огромно, уредите се чупят. За да изплуваш, не можеш просто така да ритнеш с плавниците и да се издигнеш нагоре. Натискат те стотици тонове вода и част от екипировката се ползва да можеш да отлепиш, образно казано, от тази дълбочина. Мисля, че е добре човек да сбъдва мечтите си една по една, като за това е положил много труд, много знания, много време и се получи добре. На лодката имаше много водолази, които чакаха ние да излезем. Бяха спрени гмурканията, защото дълбочината е много сериозна и има потенциална опасност от инцидент. Всичко се случва, там си при Дядо Господ. Когато излязохме, ни посрещнаха овациите на всички водолази на лодката и на съседните лодки до нас. Всички явно бяха разбрали какво се случва и имаше доста аплаузи. Ще ви кажа, че там, където бяхме ние, не бяхме на дъно. Там дъното е 200 метра, но го видяхме. Долу в дълбочина става много бистро, сякаш спира времето, едно такова много особено усещане.
- Откъде взехте българското знаме, което развяхте под водата?
- Аз не бях казал на Паскал, че нося знамето. В Египет не го бяха виждали и реших да го покажа. Когато започнах да си бъркам по джобовете на оборудването, Паскал се притесни дали всичко е наред. Казах му: Спокойно, ок съм, и като извадих знамето, го видях как се смее в регулатора, в който диша. Хареса му много, стиснахме си ръцете, и след това го развяхме и беше много приятно.
- Има ли в България места за дълбочинно гмуркане?
- Черно море е подходящо, но проблемът е, че дълбочините се намират много навътре от брега. За да можеш да постигнеш една дълбочина от 100 метра, за да я намериш, това е някъде около 50 километра навътре в морето. Има места, където е по-близо, но трябва да си с голяма лодка, специална. Организацията е много тежка и затова предпочитаме да ползваме и други морета. Но все пак всяка година правим дълбочинни гмуркания в Черно море. Тази година дори направихме обучение на водолази до 100 метра, така че тепърва ще го развиваме и на наш терен. Черно море е изключително приятно море. Вярно, че е по-студено и не е толкова бистро, но пък хората, които се занимават с техническо гмуркане, харесват такива неща - нивото на трудност като е по-голямо... В България има вече много добри, подготвени водолази. Има хора, които са слизали под 100 метра. Има изключително добра школа, не само при нас, а и при други организации, които се занимават с дълбочинно гмуркане. Колкото повече хора го правят, толкова по-добре за спорта ни.
- Ще продължите ли още по-надолу?
- Все още не съм взел решение за себе си. При всички положения това лято сигурно ще си поиграем с колегите в Черно море, но за подобряваме на личното ми постижение нямам планове на този етап. То ще си покаже. Сега имам нужда да се разтоваря малко от всичко това, защото действително се изисква страхотна концентрация. Трябва да се изключиш от всичко, от всякакви земни неща, за да слезеш под водата добре и да се справиш. Сега искам да се възстановя, да се порадвам на живота, но това си е голяма краста, така че ще видим.
Снимки-виж Галерия
Напиши коментар