Русенци почетоха 130-ата годишнина от смъртта на легендарната Баба Тонка

Снимки: Областна администрация и Община Русе

Русенци почетоха 130-ата годишнина от смъртта на легендарната Баба Тонка Обретенова. Сред официалните гости на събитието, организирано от Община Русе, бе и заместник областният управител Детелина Ачева. „Българската история е изпълнена с примери на достойнство и себеотрицание в името на обществото. В народната памет са записани редица имена, синоним на несломимата воля за Освобождението на страната ни. Сред тях се откроява фигурата на Тонка Обретенова – обаятелна и проницателна“, каза Ачева. Тя отбеляза още, че духовната сила на Баба Тонка е често плашеща и често остава невинаги разбрана. „130 години след смъртта ѝ е редно да се запитаме – можем ли, ако се наложи, да последваме нейния пример и самите ние да се превърнем в модел на подражание за идните поколения?! Кое ни е по-свидно, днешното благополучие или утрешното достойно бъдеще?!“, допълни още Ачева и сподели, че вярва, че не са малко хората, които отново биха се проявили със своя буден ум и нетърпимост към безправието.

От своя страна кметът Пенчо Милков определи Баба Тонка като една от най-изявените жени в нашата история„Не е лесно да посветиш себе си в борбата за свобода, но още по-трудно е да тласнеш децата си в тази борба, за да я има нашата родина“.

„Днес отбелязваме 130 години от безсмъртието на една велика българка, едва ли има русенец, който да не чувства Баба Тонка като част от себе си и да не се гордее с нея“, каза председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев. 

„Застанали на този ден пред паметта на Баба Тонка, не може да не споменем нейната кончина и да кажем, че Баба Тонка е починала щастлива. Тя е казвала как иска да умре на Великден и така се е случило – такива са спомените на нейния син Никола Обретенов. Говорейки за смъртта, виждаме делото на героинята, която заедно със своето семейство е преобразила своето битие и това на всички останали – свободните русенци. Семейството на Баба Тонка има своите безспорни върхове в националната ни история“, каза директорът на Регионалния исторически музей проф. д-р Николай Ненов.

В инициативата се включиха десетки ученици от региона, както и началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, началникът на гарнизона и командир на Военно формирование 32420 подполковник Павлин Илиев, началникът на Военно окръжие I степен – Русе подполковник Васил Петров, а също и заместник-кметовете Магдалина Илиева, Енчо Енчев и Димитър Недев.

В събитието участваха още Общинският духов оркестър с диригент Димчо Рубчев и 13-и гвардейски ученически отряд. Заупокойна молитва бе отслужена от Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит Негово Високопреосвещенство Наум и свещеници от Русенската света митрополия. В събитието се включи и Десислава Василева от Вокално студио за поп и джаз „Икономов“ с ръководител Вили Икономов. Водещ на церемонията беше ръководителят на театрално студио „Маска“ към Общинския младежки дом Мина Маринова.

Поднесени бяха венци и цветя в знак на признателност към делото на русенската героиня.

Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Включва се в организираната националноосвободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице е на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.

В борбата се включват и нейните деца. Петър и Ангел Обретенови участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, включва се и в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов е в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета, а сестра ѝ Анастасия е омъжена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. От неговите „Записки по българските въстания“ черпим информация за личността и революционното дело на Баба Тонка.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори