0
Русенският университет е домакин на Ден на българската наука. Той посветен на Международната година на светлината, а участниците обсъждат две актуални теми – борбата със свлачищата и ерозионните процеси и ролята на биодинамичното и смесено осветление в контекста на енергийната ефективност на сградите. Паралелно с дискусиите са подредени две изложби. Едната е посветена на живота и творчеството на Елиас Канети, а другата, на 110-годишнината от рождението на писателя Змей Горянин.
Организатори на форума са РУ, Българската академия на науките, Научно-техническият съюз по строителство, Научно-техническият съюз на енергетиците в България и Регионалният академичен център на БАН – Русе. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, акад. Ячко Иванов, чл.-кор. Димитър Димитров, чл.-кор. проф. д.т.н. Христо Белоев, ректор на Русенския университет, д-р Стефко Бурджиев, областен управител на Област Русе и председател на Регионалния академичен център, народният представител Искрен Веселинов, бяха средофициалните участници в събитието.
Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) провъзгласи 2015 г. за Международна година на светлината и светлинно-базирани технологии. Целта е вниманието на световната общественост се фокусира върху темата за светлината в науката и нейните приложения. ООН признава важността на светлинно-базираните технологии за насърчаване на устойчивото развитие чрез решения на глобалните предизвикателства в енергетиката, образованието, селското стопанство и здравеопазването.
В словото си при откриването на събитието акад. Стефан Воденичаров заяви, че Регионалният академичен център на БАН в партньорство с Русенския университет не спират да развиват нови теми и области за съвместни дейности и изследвания. Сред тях са програми за действие при хуманитарни кризи и гражданска защита на ниво Европейски съюз. „Русенските учени първи започнаха сътрудничество с наши колеги от чужбина, като Академичният център подписа договор с румънските ни колеги. След това подписахме подобни споразумения с колеги от други балкански страни“, каза акад. Воденичаров.
Ректорът на Русенския университет, чл.-кор. проф. Христо Белоев, заяви, че практическите измерения на науката намират израз в изследвания, базирани на проблеми, с които се срещаме в ежедневието. И още, че общите проекти с Регионалния академичен център са точно такива – решават казуси, пред които се изправят институции и фирми.
„В България имаме сериозна научна експертиза и можем да предотвратим огромна част от негативните последствия от природни бедствия и човешки действия, стига да бъдем потърсени навреме“, каза акад. Воденичаров, като даде пример с проучването на трасе за тунел под Кресненското дефиле. Учени от БАН, заедно със свои колеги от няколко държави, са дали становище, че изграждането на инфраструктурното съоръжение в предварителния му вид ще има сериозни недостатъци в случай на земетресение. В крайна сметка правителството се е вслушало в позицията на науката и проектът претърпял промяна, която ще го направи по-безопасен. Снимки: РУ
Напиши коментар