Ще станат ли и напъните за и против €-то всяко чудо за три дни?

П апа Лъв ХІV разкритикува националистическите политики и движения на една от неделните си литургии. Това стана на Петдесетница. Макар извън талвега на събитията от последните дни, обръщението на римокатолическия началник би трябвало да ни подскаже, че светът напоследък е доста „хлъзгав“. И че планетата с технологичния си напредък се превръща във все по–опасно място за цивилизацията. Макар и да преглъщаме трудно забравени наслоения от миналото, състоянието на мракобесие вече владее и сред над най–светлите ни човешки пориви – да живеем в Доброта. Дори оправдава убийствата в името на хуманни подбуди– като, да речем, ограничаването на ядрените опити за военни цели и още други лицемерни „измишльотини“.

О т обръщението на светия отец не стана ясно коя държава има предвид, но в словото му се чуха недвусмислени сравнения: зони за сигурност, народи, обхванати от предразсъдъци, политически национализъм…Така предаде Ройтерс, което предполага максимална автентичност. Новинарско умение, твърде далеч от прийомите на нашенските медии, но да се опитаме да останем върху наклонената плоскост, от която понякога ви хързулвам и аз в петъчните си коментари.

П о същата, но някак по нашенски гостолюбива за „пързаляне из сокаците“ писта, докато светът ври и кипи, ние водим безсмислено прение за ползите и вредите от влизането в еврозоната. Сякаш сме на фронт, задължаващ воюващите/спорещите страни да не отстъпват нито милиметър от позициите си. Усукана терминология се вихри в професионалните коментари по темата. Не препоръчвам да надничате през интернет към въпросните „будалкания“, защото не само ще се хванете за главата. Ще се питате, това в моята глава ли влиза и кога най–после ще излезем от задънената улица на – и очевидно, и очевадно – нездравословния нихилизъм.

О пциите на суверена в конкретната ситуация не са много. Даже ще си позволя да споделя, че направо са…донякъде ограничени. Или суверенът ще се препъва като магаре на мост в собствената си неосведоменост, подклаждана от лъжепророци–финансисти и политици, готови да катурнат „всенародния“ устрем към €-то. Или ще се заиграе по познатия от хилядолетия прийом: всяко чудо за три дни. Дори и 333 денонощия от календара да имаме за референдум по “л€вроНизацията“, ще се въртим в дрогирано– магьосан кръг от догадки, препратки, условности, обещания, пререкания, умозрителни терзания. Ще тъпчем на едно място, в бой последен около издънената каца всенародна, където всеки по–окумуш иска да бръкне, да си оближе пръста с меда, колкото е позволено, и ако бог даде – да си натопи ръката до…лакътя.

Л ежерни работи са тия българските, невнятни и твърде отвеяни за средностатистическия европеец, обхванат и той от популистки екстремизъм. От сегрегация и дискриминационни повеи, предизвикани от едно–единствено нещо: битието, което променя съзнанието му, дешифрирано в автентичния марксистко–философски разрез на задъхващата се икономически и демографски Стара Европа.

Е дно не мога да разбера в тия повратни дни на разлъка с лева и Нещото, за което знаем още от 2007 година – защо като пукали най–големите началствата – премиерите, министрите им, регулатори някакви, всякакви манипулатори и регистратори, и други самозванци ни пробутваха върху медийната сергия „семейни“ скандали и сериали от типа: „Мата Хари“, „ Каскета Гешев“, „Пепи Еврото“, „Пудели и пачки“; „Феномена“ , „Мартин нотариуса“ , „ Турски поток, „Лена и Киро“…
(по)редицата е безкрайна.

#К ой им пречеше вместо пасквилите да разкажат с думи прости на простите хора всичко „очи в очи“ за процеса по отказване от националната валута –какво губим, докато печелим, или какво печелим, докато губим. Ама сега ще просперираме в „обществото на богатите“. При хилава икономиката – без инвестиции отвън, енергоемка, кадрово и демографски пробита, ние и с €-то, и с лева ще сме същите непроменени, неглижирани голтаци. Строители на съвременна България, но не по Симеон Радев. Ще държим рекорда на атавистично–оптимистичния капитализъм, в който страховете и хитруването ще изпреварят дори и гърците по европейска разточителност .

А иначе, в дебрите на българската безподобност ни предстои да обявим резултатите от конкурса за лого и слоган на тортата „Гараш“– 100–и амнайстото чудо сред най– първите неща в най–европейския град Русе на най–(не)европейската държавност. Ето и моят вариант: „Като европеец ако искаш ти да се докараш, хапвай здраво русчуклийска торта „Гараш“. В очакване съм на един от най–чудатите празници в културния календар на „русчуклийския македонизъм“ – терминът е запазена марка на автора и e част от русенската му евроинтеграция.