1
В събота, в последната топла вечер септември, се състоя Срещата на курса от випуск 1979 година на Факултета по журналистика на Софийския университет. Организаторите я посветиха на 50 години от първия учебен ден в първи курс – 1 октомври 1974 г., когато бъдещите журналисти за пръв път са пристъпили прага на вечната Алма Матер. Днес, 50 години по-късно, в любимата кръчма „Спортна София“ в Борисовата градина се събраха едва една четвърт от тях, но емоцията, прегръдките и задушевните разговори бяха запомнящи се. Защото този славен випуск’79 даде на България един академик (Иван Гранитски), един професор (Любомир Стойков), един политик, бивш евродепутат (Станимир Илчиев), няколко познати от телевизионния екран и радиофира лица и гласове (Емилия Иванова, Светла Петрова, Константин Тилев), вдъхновени поети като Любомир Николов и Златомир Златанов и още дузина талантливи пера, оставили трайна следа в българската журналистика.
А ето как една от всички тях – Валентина Стоева, видя срещата на славния VIP’79 в своето емоционално есе.
Общността - Випуск 1979
Това е от онези редки вечери, когато осъзнаваш, че си благословен. Когато спираш за момент и казваш “Благодаря ти, Господи! “ И продължаваш.
Това е моментът, в който се чувстваш едновременно благословен и благодарен.
Още повече, че срещата ни се проведе в края на Септември, в последния летен ден на месеца. Поводът- 50 години от нашето запознанство, от първия ни учебен ден в Софийския университет, във Факултета по журналистика. Този ден се случи през 1974, на 1 октомври.
Аз лично не следя такива дати и годишнини, за мен беше среща с колегите. Вълнувах се както всеки един от нас се вълнуваше. И нямах търпение за тази среща. Едва дочаквах дните, едва дочаквах часовете за срещата ни.
Бяхме 60 човека курс. Випуск 1979. От тях 13 вече не са сред нас, Светла им памет! С 30 от тях поддържаме връзка във Вайбър група. Но в тази лятна вечер щяхме да се видим на живо 15 от нас! Искахме да сме повече, но само толкова успяха да дойдат. Разпръснали сме се. Най-вече из България и няколко човека в чужбина. Понеже ние работим с българските думи, не мислех, че човек с нашата професия ще се осмели да живее и работи в чужбина. Но видях, че може. Че може да живееш в чужбина и да пишеш класиката в Българската поезия на Български език. ( Случаят Любомир Николов - Поета Майстор ).
Друг ще поживее няколко години в Куба и това да се окажат най-хубавите му години от живота! ( случаят Васил Микулаш) И сега да пише книга за тези преживявания. И ние жадно да четем в чата неговите истории за Куба и Никарагуа.
Бързах да не закъснея за срещата. В същност отидох 20 минути по-рано. Всички бяха вече дошли.
Никой от нас нямаше търпение да се видим и да бъдем заедно. Тази заедност ни е толкова необходима. Тази заедност продължава с нас вече 50 години. Разбира се, че имаше периоди на големи прекъсвания във връзките ни един с друг, но толкова силна обич и толкова силно приятелство ни сплотяват, че след първото здравей, здравей след 45 години - ти започващ да разказваш за това, което ти се случи вчера. С всички нюанси на откритостта. Без тайни. С бърза директност . “О, вчера ли, купих си бутилка вино. Не можах да се справя с тирбушона. Мъжът ми почина, нали разбра?” “Да, разбрах…Грижи се за себе си”. Приятели. 30 човека в продължение на 50 години.
Да имаш един приятел с 50-годишно приятелство е късмет. А да имаш 30 приятели в продължение на 50 години - това е Благословия. Изпитваш благодарност към съдбата. Колкото и шамари да ти е удряла. Просто приемаш ги като твой опит, като неща, които трябва да изживееш и научиш. Но съдбата ти дава и големи подаръци - като тези 30 човека в продължение на 50 години. Животът не е никога само черен и само бял. И в най-щастливите си мигове съм чувствала винаги малко тъга. И в най-голямата мъка съм се вкопчвала в сламката надежда, с която съм преплувала препятствието.
Колко от хората край нас имат такава общност от приятели? Да. Ние сме общност. И то каква! Приятели, колеги, професионалисти. Но най-вече личности. Всеки един от нас е личност! Индивидуална! Личност, която изразява своето мнение спокойно, а и не много спокойно. Но най-важното е, че в тази общност има толерантност на възгледите. Научихме се да бъдем по-широко скроени, да чуем противоположната политическа гледна точка на нашия приятел и това да не счупи приятелството ни. Защото в тази общност ние говорим открито. И прямо. Без заобиколки. Така, както си говорехме, когато бяхме на 23. Това е едно от най-ценните качества на тази общност - ако грешиш, всички вкупом ти казват: “Грешиш.” Казват ти го безцеремонно. И ти не се сърдиш. Не те боли, Казваш си: “Добре, че имам толкова много приятели.” Най-ценното е, когато си в задънена улици и тогава чуваш 30 различни мнения. Brainstorming ! Най-пъстрият и цветен брейнсторминг, който някога съм преживявала. Професорът ( проф. Любомир Стойков ) е с много бърз и аналитичен поглед, веднага ти показва грешката, анализира, не ти спестява (прикрива) проблема. И те предпазва от бъдещ проблем. Пламен Каменов - Бари, джентълмен с много ясна и категорична морална и политическа позиция, е като барометър в много случаи. Ако в нещо се колебая - искам да чуя гласа на Бари в общия чат. Малина Колева - мъдра, с много силно развито чувство за хумор и дълбоко успокояваща те! Как искам понякога само да докосна дрехата на Малина, за да се почувствам на сигурно място. Защитена!
Тази палитра от емоции, сигурност, обич изгражда здравите нишки, които ни свързват и ни карат да бъдем едно цяло - забележителния Випуск 1979, Факултета по Журналистика.
В този свят на изолираност и самота да имаш 30 приятели в продължение на 50 години е щастие!
Колкото и да сме шумни, весели, дори лекомислени - тази общност ни дава сила. Тя ни зарежда. Винаги! Общуване, което те зарежда, е благословия. След шумотевицата на нашата общност ти си тръгваш окрилен. И когато останеш вкъщи насаме, сам, влизаш в своето светилище. Там чувствата изкристализират, вибрациите са високи. И ти се свързваш със своето Висше аз. И чуваш гласа му по-ясно. Аз лично го чувам ясно. Но ми трябваха години работа, за да се науча да чувам гласа на моето вътрешно Аз.
Защото ние сме вечни души във временни тела. И сега тези 30 души тъчем платното на общия ни живот, опитност, приятелство.
Аз лично бягам от връзка, която ме изтощава. Просто издигам бариера. Мълчаливо. Без много обяснения. Колко хора могат да се похвалят с 30 приятели, които ги зареждат? С 30 човека, с които не искаш да издигнеш преграда. Мисля, че много малко хора изживяват това, което ние, от Випуск 1979 живеем днес.
Как се справихме с професията, как се справихме с думите? Моите колеги 45 години работят с думите. Маргарита Трифонова е забележителен редактор и издател. Мечтая да работя с нея! Да бъде мой редактор. Благословия е да имаш Маргарита Трифонова като твой приятел и твой редактор. Да, всичките ми колеги работеха с думите 45 години. Аз изневерих на Думите. Работата ми беше много далеч от думите. Организирах пътувания из България на чужденци. Акцентът беше културата и археологията на България.
И днес, когато се връщам отново към думите и се уча да пиша, защото 40 години не съм писала, се чувствам сигурна сред тази общност от приятели и професионалисти.
Те са Професионалисти! Създатели на медии ( Пламен Каменов- Бари, Петър Драгиев, Константин Тилев, Маргарита Трифонова), те са редактори, те са писатели ( Златомир Златанов ), те са поети, те са журналисти ( Емилия Иванова, Светла Петрова), един стана политик ( Станимир Илчев). Имаме дори Академик. (Иван Гранитски).
Те са целият мой млад свят, събран заедно. И винаги има кого да попиташ, кой да те окуражи, кой да ти набие обръчите, ако съвсем си се отвял. С любов. Открито. Както родителите вразумяват децата си. Ние, хората от този забележителен курс, сме едновременно родители и деца един с друг. Вътре - в нашата общност, ние можем да бъдем деца, да бъдем млади, да бъдем мъдри и хвърчащи едновременно.
Тази мрежа от връзки между нас е силната спойка, която ни дава увереност. На всеки един от нас. Увереността, когато не си сам, когато принадлежиш към една общност, която в един момент ти става като семейство! Да, ние сме едно голямо, шумно и много, много щастливо семейство. Което те подкрепя, приземява, окрилява.
Max
01.10.2024 • 04:10 ч.Noticed you use Stripe. Quick tip: There is a savings platform called Secret that lets you save $500 on Stripe fees. I rely on them for my side project and never spend a penny on software. PS: Here is the link: https://join-secret.com/stripe