0
С този разказ ще се пренесем на едно живописно кътче край река Дунав - мястото, което изчезващите наследници на древни риби - есетрите, са избрали да се размножават. Става дума за защитената местност „Есетрите Ветрен”.
За това местообитание природозащитниците са установили, че есетровите риби са го избрали, за да хвърлят своя хайвер и тук малките им израстват, преди да поемат своя път към морето. Използват го като детска градина, казват природозащитниците. И тъй като тези видове риби са едни от най-бързо изчезващите в световен мащаб, от природозащитната организация WWF са се заели да направят едно много сериозно проучване, което обхваща територията на България, Румъния и Украйна, така че да се установи има ли есетрови риби и колко са те.
Това лято бе организирана научна експедиция по Дунав в района на село Ветрен. А това, което природозащитниците разказаха за есетровите риби, малцина знаят. Вижте сами:
Надживели динозаврите, дивите есетрови риби днес са на изчезване
Прекарвайки по-голяма част от живота си в Черно море, тези риби са избрали река Дунав, за да хвърлят хайвера си. В живота си една голяма женска риба стига до реката, за да хвърля хайвер, едва четири до пет пъти. Едно от любимите им места е каналът на Дунав край силистренското село Ветрен. Това и е първата защитена територия у нас, посветена на оцелелите десетки милиони години есетри. Там преди години уловът бил впечтляващ, спомнят си старите рибари.
„Бях рибар 52 години. И съм хващал на ден по 14 пъструги, те тогава бяха разрешени и имаше много.
Хващал съм 106-килограмова моруна”, разказва Костадин.
Днес в мрежите, дори и по случайност, есетрови риби почти не се хващат. Но и да попаднат на такъв ексземпляр, рибарите го пускат обратно във водата, защото осъзнават, че за да оставят нещо на деца и внуци, трябва да опазят този ценен вид риба. От шест вида есетрови риби, които исторически са се срещали в този участък на река Дунав, сега има четири вида. Три са критично застрашени в световен мащаб, а четвъртият - чигата, е застрашен със силно намаляваща численост. От останалите есетрови видове - муруната и руската есетра, всяка година се срещат буквално единични екземпляри, разказва Стоян Михов, ръководител на проект „Води” в природазищната организация WWF. А причините броят на есетрите драстично да намалява са свързани с човешката дейност. „След построяването на язовира Железни врата и замърсяването на реката рязко спада числеността на всички есетрови риби. След това е бракониерството.
В една моруна може да има 20-30 килограма хайвер, който струва хиляди евро на черния пазар.
Дори на официалния пазар хайверът от легално отгледани есетри достига над 1000 - 2000 евро, дори до 10 хиляди евро на килограм – сума сравнима с цената на златото, което е причина за бракониерството.”, обяснява още ученият.
Мотивът за забранения улов е именно високата цена, макар и на черния пазар да е по-ниска, отколкото от легално отглежданите есетрови риби. А се изискват доста усилия от страна на властите един път да се пресече бракониерството и освен това да се контролират и търговците на хайвер. Месото от диви есетри е търсен деликатес. Въпреки забраните за улов обаче бракониерството процъфтява. Изследване на WWF от 2021 г. показа, че месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, а броят на конфискуваните незаконно използвани риболовни принадлежности се увеличава.
Природозащитната организация WWF е избрала защитената местност "Есетрите Ветрен" за научна експедиция, за да изследва и маркира малките рибки.
Работи се предимно нощем и се търсят местата,
в които се размножават и хранят есетрите.
„С тези мрежи, които пускаме по реката, се оптиваме да разберем дали е имало успешно размножаване в целия български участък на река Дунав, тъй като тук сме на края на българския участък и тук се събират всички малки рибки, които са се излюпили тази година. Тук има дълбочина, има каменисто дъно и малките рибки го ползват като детска градина, като една стоп-станция по пътя им към морето. Те спират тук, стоят около седмица, хранят се и за това лято са достигнали около 20-30 сантиметра. Ние се опитваме да ги хванем, да ги измерим, да ги маркираме и да ги пуснем обратно във водата, за да докажем, че все още има размножаване на диви есетри в река Дунав.”, разказа Стоян Михов.
За около седмица природозащитните успели да маркират едва седем малки чиги, не са намерили нито малки маруни, нито руски есетри, нито пъструги. Маркирането на всяка риба и воденето на стриктни дневници дават по-нататъшна информация за техните миграции. Експертите на WWF - България правят и зарибяване. Малките рибки, с които се зарибяват определени места в Дунав са 10-сантиметрови, но когато пораснат, достигат до 6-7 метра дължина.
Заедно с научната дейност специалистите на WWF работят и с рибарските общности за опазване на дивите есетрови риби. Дунавските есетри - древните властелини на реката - имат нужда от нашата помощ, за да продължат да съществуват. Популациите са спаднали до толкова ниски нива, че сме длъжни да се борим за всеки един екземпляр, мотивират мисията си от природозащитната организация.
Напиши коментар