0
На празничния 8 март една жена в Плевен има двоен повод за празнуване – Деня на жената и личен празник – рожден ден. Всяка година на този ден зам.-председателят на Окръжен съд-Плевен и шеф на Търговското му отделение съдия Силвия Кръстева посреща десетки гости, а кабинетът й в Съдебната палата става цветна градина. Избрахме да ви срещнем със съдия Кръстева на 8 март, защото тя е един от онези примери, които нагледно доказват, че една жена може да гради кариера, и то в сериозна сфера, каквато е правото, и в същото време да е щастлива в личен план. Разговорът ни с нея днес е по-скоро в духа на онези интервюта "по пантофи", защото става дума не за делата в съдебната зала, а за чисто лични – за дома, за любимите й хора и занимания:
- Съдия Кръстева, 8 март за вас съчетава два празника – рожден ден и Деня на жената. На този ден давате ли предимство на единия за сметка на другия? - Предлагам да говорим на „ти“. Този ден винаги е като една вихрушка за мен в добрия смисъл на думата. На 8 март винаги посрещам страшно много гости, получавам десетки поздравления и обаждания, кабинетът ми в съда става като цветарски магазин. На 8 март винаги съм много щастлива, защото си давам сметка, че дори и хора, които не демонстрират добро отношение през останалите дни на годината, намират време да ме поздравят. - Съчетаването на двата празника в една дата не те ли ощетява откъм внимание и подаръци? - Не, не страдам и нямам никакви комплекси в това отношение, защото на този ден празникът за мен наистина става двоен. Освен това съм щастлива, че съм се родила точно на 8 март, защото се чувствам наистина жена, еманципирана жена в добрия и умерен смисъл на тази дума. - Кои са любимите подаръци за празника от любимите ти хора в лицето на твоето семейство? - Любимият подарък за мен е тяхното присъствие, защото децата ни са вече големи и не живеят при нас. За мен няма по-голяма радост от това да усещам обичта на близките ми, да получа техните поздравления и това, на този ден да са с мен. Това е най-хубавото нещо на този свят. - Трудно ли е за една жена да гради кариера в една сериозна сфера, каквато е правото? - Когато реших да кандидатствам в Юридическия факултет, аз направих една много сериозна за себе си стъпка в живота. Не знам дали знаеш, че аз съм завършила музикално училище. 13 години от своя живот съм посветила на музиката и през цялото това време съм живяла с мисълта за музикална кариера. Разбира се, никога не съм била типичният музикант, защото още като тийнейджър се интересувах и от философия, и от естетика, от човешките взаимоотношения, следях и новините. С две думи - никога не съм била човек, затворен в музикалните среди и интереси. Това най-вероятно беше и решаващото за мен, когато в един момент, при едно мое разочарование, свързано с кандидатстването ми в консерваторията, аз си казах, че с музиката съм приключила. Причината беше, че качеството на представянето ми на конкурса се оказа, че не е решаващият фактор. Тогава послушах баща си. Моето желание бе да се занимавам с философия, той обаче ме посъветва от прагматична гледна точка да запиша право, за да мога като жена да имам финансова самостоятелност. Послушах го и днес съм много благодарна за този съвет. Правото е една невероятна материя, която се оказа, че по доста интересен начин съчетава в себе си всички мои интереси. В него се преплитат и човешките взаимоотношения, и държавната политика, и обществените отношения, и всички тези фактори трябва да бъдат подредени в правила. - Мнението в обществото е, че съдиите са сухи и скучни хора. Какво мислиш за това? - Това въобще не е така, защото всеки един от нас има своите интереси извън професията. Между нас има много хора, които пишат стихове, пеят, рисуват, занимават се с философия. Освен това правото като ежедневие е доста натоварващо и човек трябва да намира начин да се разтоварва през свободното си време. - Как една жена може да гради кариера и в същото време да се радва на щастлив семеен живот? Казвам това, защото по-честите примери са, че жените, които израстват професионално, правят това за сметка на личния си живот, а при теб не е така. - При мен, слава богу, не е така, защото важните неща в личен план ми се случиха, преди да започне кариерното ми израстване. Т.е. ние със съпруга ми сме студентско семейство и децата ни са студентски бебета. Те израснаха успоредно с нашето следване и по този повод често се шегувам, че преди началното училище са започнали с едно висше образование. Според мен всеки един човек има своя индивидуален късмет, който трябва да усети и да не го изпуска. С други думи – да използва момента, когато птиченцето каца на рамото му. Но, както казваме ние, музикантите, защото аз се чувствам и музикант, независимо че толкова години не практикувам, за да успееш, са нужни 99 % труд и 1 % талант или късмет. Да се върна обаче на въпроса за успеха. С годините си давам сметка, че за успеха в правото са важни поне три неща. Първо, трябва да си наясно какво искаш от себе си. Второто е как да го постигнеш, за да може да останеш верен на себе си и да не се поддаваш на изкушения по пътя към този успех. И трето – търпение. Търпението е едно от най-ценните човешки качества. И още нещо - ако човек иска да влезе в съдебната власт, той трябва да е наясно с всичките задължения, отговорности и минуси, които носи тази професия. А минусите са много повече от плюсовете, които хората виждат около нас. Нашата работа е преди всичко ежедневен труд, отговорност, четене и устояване на всякакъв род изкушения, включително и на страховете от вземане на едно сериозно решение, колкото и непопулярно да е то, но да спазиш закона. Тогава може и да остане време да се порадваш и на момента, когато някой каже: ето това е един честен и принципен съдия. - С какво работата ти ощетява близките ти? - Не сме говорили на тази тема вкъщи. Вижте, аз съм щастлива жена, защото имам подкрепата на близките ми, на съпруга ми, децата. Не съм от жените, които изпитват вина от това, че растат в кариерата, защото при мен това не се случва за сметка на семейството. Освен това пред себе си имам примера и на моите родители. И двамата имаха сериозни кариери – майка ми е детски лекар, баща ми беше дългогодишен началник на КАТ в Плевен. Професиите им често предполагаха ситуации двамата да се засичат само на вратата, когато единият се връща от спешен случай, а другият излиза по спешно повикване. Така че пред мен имам примера на майка си, която през всичките тези години успешно успяваше да съчетае отговорностите си и в семейството, и отговорностите в работата. Смятам, че една жена, когато иска да бъде пълноценна, трябва да умее да създава баланс между семейството и работата. Аз поне по този начин се чувствам удовлетворен човек. Да, има моменти, когато ми е трудно, но успявам. Тук искам да кажа и още нещо – аз съм човек, който не приема позицията, че една жена расте в кариерата си за сметка на личния си живот. Не приемам и схващането, че професионалният успех може да компенсира провала в личен план. Една жена трябва да успява да съчетава работа и личен живот, за да бъде щастлива. - Да открехнем още малко завесата на личния ти живот – какво обичаш да правиш през свободното си време? - Най обичаме с цялото семейство да бъдем сред природата, да пътуваме. Има няколко неща, които правя също с удоволствие. Четенето не го броя като хоби, защото това е нещо специално за мен. Обичам да се занимавам с цветя, имам страшно много цветя, като любими са ми розите. Обичам да плета и да бродирам, правя го често. На това ме научи баба ми, майката на баща ми, на която съм кръстена. Нося много нейни черти от характера, като казвам това с гордост, защото тя беше невероятна жена. Обичам и да готвя, от баба си съм се научила и да меся. От нея съм запомнила и една много умна приказка: „И министър да станеш, трябва да умееш да нахраниш семейството си.“ - За финал – какво ще пожелаеш за празника днес на всички жени? - Скъпи дами, от сърце ви пожелавам не само на 8 март, а винаги да бъдете безкрайно усмихнати, много щастливи и винаги да сте във форма, елегантни, за да радвате мъжкото око, което никак не е без значение. И нека в живота ни винаги да има тръпка към хубавото, към красивото и към флирта.
Напиши коментар