0
Софийският градски съд (СГС) е запорирал имущество на обща стойност от 1.55 млн. лв, собственост на бившия зам.-председател на парламента и ДПС Христо Бисеров и доведеният му Ивайло Главинков, съобщава Капитал.
Това е станало по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) заради образувано срещу двамата досъдебно производство за пране на пари и данъчни престъпления. Това съобщиха от комисията днес. В хода на проверката е била поискана информация от седем европейски държави, сред които Македония и Швейцария.
От комисията съобщават, че запорираното имущество на Христо Бисеров е на обща стойност 1.262 млн. лв. - наложена е възбрана на недвижим имот в София, автомобил и запор на девет банкови сметки. КОНПИ е поискала обезпечение и на суми, които съпругата на Бисеров - Мария е предоставила под формата на заем на Ивайло Главинков, както и приходи от продажба на автомобил и дялове на търговски дружества.
Съдът e наложил обезпечение на имущество на обща стойност от 293 хил. лв. на Ивайло Главинков - апартамент в София, вилна сграда в Долна баня, дялове в пет търговски дружества, както и девет банкови сметки. Обезпечение е поискано и на средства, които Главинков е давал на заем на физически и лица и фирми, както и средства, които връщал по заеми от физически и юридически лица.
Отделно от това, КОНПИ са поискали и сумите, които Христо Бисеров е превел от швейцарските си сметки на македонската сметка на Главинков, които възлизат в размер на 314 529 долара и 117 192 евро. Именно заради този превод Христо Бисеров е разследван от прокуратурата, която наскоро внесе срещу него обвинителен акт, но не за пране на пари, а за укриване на доходи и нарушение на банковия режим.
По информация "Капитал" разследването за пране на пари е затруднено заради неразкритата банкова тайна от швейцарските власти. През ноември стана известно, че българската прокуратура не може да предостави достатъчни данни за т.нар. предикатно престъпление, извършено от Бисеров, т.е. деянието, с което той е придобил парите, които е изпрал. Заради това и искането на българските власти не е уважено. Едва на 16 март тази година българската прокуратура изпрати допълнителна информация. Решението за разкриване на банковата тайна все още се очаква.
Източник: Капитал
Напиши коментар