0
Стоица Аргилашки
На Рождество Христово Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум отслужи св. Литургия в катедралната черква "Света Троица". В храма бяха ревностните епархиоти, завърнали се специално за празника в родния си град русчуклий, вероятно много гости. Дето се вика, бяхме в църквата заедно няколко поколения, събрани да посрещнем и да си честитим „…едно от най-дивните и славни събития в човешката история: Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.” (из словото на русенския Дядо Наум, разпространено чрез медиите преди Коледа ).
Откакто се помня и откакто помня как ми забраняваха от ДКМС да ходя да се черкувам, Светото тайнство на рождението на Иисус ме караше да бъда непредпазлив в похожденията си към храма, за който „грях” бях порицаван неведнъж. А когато стана време да се социализирам резултатно, тези „характеристики” (надлежно описани в кандидат-партийното CV) ми отрязаха пътя към кариерното израстване. Но понеже Коледа мина, простете ми, че си позволявам да поразбутам Авгиевите рефлексии към недалечното време (четвърт век оттогава), когато стана безпощадно ясно, че правоверите (не само в БСП!) са нещо покъртително и непреодолимо. За жалост, вече съм с 25 години по-стар, без да забелязвам особени промени в неутешимостта на корабокрушението, което преживяхме и което преживяваме, както в духовен, така и в обществено-практически смисъл - като индивидуалности, в семействата ни и в цялата ни нация. Имам чувството, че вече дори и под морското равнище да ни натика собствената ни глупост, ще бъдем все така обречени да вървим към кривия несвършек на ортодоксалната (не в религиозен смисъл!) безпросветност и тъмнина. Иначе как да си обясня отчайващия вопъл на премиер-министъра Бойко Борисов, който на връх Коледа, след футболен турнир, а не след черква, сподели простичко и на разбираем български език: "2014-а, колкото по-бързо я забравим и в спортен, и политически план - защото тук там някой спорт направиха победа, всичко друго беше слаба година. 2014-а е ужасна година”, така простена премиерът.
Някой да има нещо да каже подир тази психологическа и обществено-политическа дисекция на мин.председателя?! Аз нямам какво да добавя. Надеждата ми обаче не е в Него (мин.председателя), а във Вас, приятели на в. Бряг”. Аз просто не мога, дори и да искам, нищо да забравя. Надявам се, и вие също. Защото Божият Син не ни забрави (а можеше да го стори!) „ … дори и тогава, когато се оказахме недостойни за милостта на Небесния си Отец.” (пак по словото на Дядо Наум )
До утре в „От бряг до Бряг”
Ваш: St.Ar.
пишете ми на: stoitza@abv.bg
Напиши коментар