0
В началото на ноември един 31-годишен французин, придружаван единствено от кучето си – черен лабрадор, спира пред входната врата на една къща в село Вардим. Изминал е пеша разстоянието от Никопол до Свищов и оттам до Вардим, тъй като никой не се е съгласил да го вземе на автостоп заради четириногия му приятел.
Жулиан Форжо е започнал пътешествието си из Европа от родния си дом в град Крей, намиращ се на стотина километра северно от Париж. Пътувал е с приятелката си и кучето си Санди в своя автомобил-каравана и за 2-3 месеца е преминал през много държави, включително Унгария, Чехия, Полша и Румъния. В Румъния се е разделил с приятелката си, която е отпътувала обратно с караваната, а той е продължил пътя си към България с ферибота Турну Мъгуреле – Никопол.
Жулиан изповядва принципите на абсолютната свобода и независимост. Живее без да притежава телевизор, телефон и компютър, а дори вече и автомобил. Симпатизант е на все още малко известната у нас световна организация WWOOF, обединяваща привърженици на екологичното земеделие, работещи напълно доброволно и безплатно в органични ферми по целия свят. Именно така попаднал във фермата на Владислав и Камелия Николаеви в село Вардим. Открил ги в интернет, след като помолил хората в едно заведение по пътя си да ползва за малко компютъра им.
Сега Жулиан Форжо живее в къща, любезно предоставена му от новите му приятели във Вардим, помага им в земеделската им работа във фермата, а те от своя страна също му помагат да се справя с неизменните битови проблеми в ежедневието. Сам си меси хляба, сам си приготвя простичката храна и сам си пере дрехите на ръка. Отоплява се с дърва и плаща за ток не повече от 3-4 лева за месец, тъй като единствено ползва една електрическа крушка. Счита, че човек спокойно може да живее без пари, тъй като природата осигурява всичко необходимо на жителите на планетата.
Междувременно кучето му, което е от женски пол се сдобило със 7 малки кученца, а скромното домакинство на Жулиан се увеличило с още един член – симпатично клепоухо магаре на име Маги.
„Щом мине зимата с магарето и кучето ще тръгнем на юг”, крои плановете си Жулиан. Той отсега си е подготвил маршрута, който ще го отведе в Родопите, а оттам в Гърция и Турция. Иска да се засели някъде за постоянно, но още не знае къде. Важното е мястото да е красиво и спокойно и да не му се налага да мисли за пари.
„Чудесно е човек да живее в хармония с природата, да спи на открито и да се храни с даровете на земята”, изповядва възгледите си Жулиан. Той не е религиозен в традиционния смисъл на това понятие. Вярва искрено и силно, но не в Бог, а в природата.
Жулиан Форжо си има рядко срещана професия, придобита след обучение във френския град Ман. Акордьор е на пиана. Негови обяви са разлепени на много места из Свищов. В тях е написано, че дипломиран акордьор на пиана, французин, предлага услугите си на собственици на такива инструменти, като е обявено и място за среща – магазина на неговите приятели от Вардим, в който те продават различни електроуреди и техника. В края на обявата с типична галска учтивост Жулиан е написал „мерси!”.
Досега, обаче, негов клиент е единствено Школата по изкуства към читалището с директор Стефка Филипова-Влахова, а акордирането е извършено почти без пари по обясними причини.
Жулиан предпазливо споделя впечатленията си от българите. Твърди, че някои от тях са много добри и мили хора, но често се срещат и такива с лош характер. Счита, че мнозина наши сънародници са привърженици на расовата дискриминация и се отнасят незаслужено зле с малцинствата.
„Всички трябва да бъдат приятели, независимо от цвета на кожата си, религията, която изповядват и социалния си статус”, убеден е младият французин.
„Тук явно има настроения против ромите, така, както във Франция някои са настроени против арабите и африканците”, констатира Жулиан. Той не споделя такива настроения и твърди, че никой никога не му е причинявал нищо лошо. Затова няма навика да мисли за после и има пълно доверие в живота. Музикален е и умее да свири на пиано, акордеон и китара и дори с помощта на музиката си е вадил хляба.
Щом премине зимата, Жулиан ще тръгне отново на път. Вероятно някъде по пътя си ще спре, за да поживее и поработи в някоя друга ферма, произвеждаща екологично чисти продукти и ще се сдобие с нови приятели. А все някога ще открие дълго търсената от него обетована земя, където ще намери подслон за себе си, за магаренцето и за кучето си. А защо не и за новата си любов.
Напиши коментар