0
Пламен КАЛИНОВ, вестник "Бряг"
"Състезание", "Лъжа", "Ирония", "#Празен","Наркотици", "Оценки", "Ти си гей", "Страх", "Такси", "Щастие", "Очаквания" и "Смърт" са вътрешните заглавия (глави) от зашеметяващата книга на един, все още световно неизвестен, но вече достатъчно популярен за българската география цар наТубата „YOU TUBE” – разказвачът на уж познати неща Емил Конрад. Възшествието върху гребена на вълната на този невероятен сърфист в мрежата е забележително и не можем да го подминем без необходимото внимание и поука, разбира се. Поука за това, че докато ние се дърлим и спорим за по-синьото и по-червеното пространство на изкорубения си живот, поколенията след нас вече имат други кумири и ни се надсмиват над наивната претенция, че сме държатели на бъдещето.
Замисълът на книгата-феномен „Нещата, на които не ни учат в училище” показва, че зад експериментите на Конрад - първоначално в мрежата и впоследствие осмислянето им в книга, стои сериозна редакторска намеса, или най-малкото добър продуцентски (промоутърски) подход. Представянето на четивото по книжарниците „Хеликон” в страната се превърна в шоу за младата публика, така както се получи съвсем очаквано грандиозен неделен „спектакъл” и в Русе - стотици се струпаха за автографи и снимки...
Докато подготвям тези задължителни журналистическо-репортажни рефлексии на „парцелираната” опашка по „Александровска” пред книжарницата, си мислех за привилегията на днешните поколения да избират онова, което им харесва и да не се съобразяват с избирателността на по-възрастните. Което е хубаво, и не чак дотам похвално за собствените ни усилия да бъдем що-годе някакъв коректив на нашите наследници. Мислех си и за това, колко ученици можем да съберем пред паметника на Захари Стоянов в Парка на възрожденците, ако примерно, дори и безплатно, решим да подарим луксозното издание на „Записки по българските въстания”? Нещата очевидно са несравними, защото в книгата на Конрад са разказани случки и размисли през погледа на нашите внезапно пораснали деца - разказани са премълчаваните от нас ситуации, онова, което ние не сме забелязали, че се случва с големите/малки и не сме намерили време, а не сили и достойнство, за да го споделим непринудено и най-важното - искрено, с нашите питомци.
Изчетох много рецензии и размишления върху това, което е направил Емил Конрад, опитах се да разбера текстовете на това симпатично синеоко момче. Не бих казал, че те са „нищо особено”, или пък, че са нещо средно между полуграмотно ученическо есе на съвременна тематика, както и проява на лош вкус с освободеността си, граничеща на моменти с безпардонен език. Важното е, че тази книга накара малките ни - и пораснали изведнъж - деца, да открият пътя до книжарницата - това беше изводът, до който стигнахме с водещия редактор на броя на в. „Бряг”. А иначе и една кофа с мастило да изпишем, едва ли ще успеем да стигнем до етнологията (етнографията) на видеоклиповете на Конрад в канала YU TUBE, откъдето тръгва идеята да се осмислят в книга тези „филмови” недоразумения, които в липсващата 13-та глава трябва да бъдат дописани от самата читателска публика! Това е „гвоздейчето” в развързаната маратонка на съвременника, което може би конфигурира, засега, в опашките пред книжарниците за бестселъра на Емил Конрад. В Русе не направихме изключение от стремежа децата ни да бъдат модерни и в час с онова, което живее своя живот в мрежата. Това е достатъчно да ни провокира да погледнем по-сериозно върху реалните неща и да се опитаме да водим по-смислен и по-интелигентен разговор с поколенията, нещо, което може би в следващата книга със сигурност ще се опита да направи Емил Конрад, ако има идея да се развива като писател, а не като придатък на издателите си.
* влогър (произлиза от думата блогър), вместо писани текстове, авторът предлага в мрежата кратки видеоклипове на разнообразна тематика
Напиши коментар