За европейските паралели на правото в Русчук

Пламен КАЛИНОВ

Излезе от печат книгата на Теодора Бакърджиева „За закона и хората”- едно научно-изследователско съчинение, посветено на официалния печатен орган на Дунавския вилает в. „Дунав”. Нейното отпечатване стана възможно с помощта на русенския юрист и меценат на историческите четива Иван Хаджииванов.

Проследяването на течението на един официоз в Османската империяе сериозно предизвикателство дори и за професионалиста-изследовател, какъвто е авторката, която работи в отдел „Османистика” на Русенския исторически музей. Предизвикателството е и заради факта, че Бакърджиева се заема седна, на пръв поглед,непосилна задача-да класифицира информацията в официоза, която ни дава представа за мащабните промени и реформаторския дух в един от най-европейските вилаети на Високата порта, какъвтое Русенският по онова време- 1865-1877 г. В тази своеобразна календарна дузина (изследването обхваща 12 поредни години) е проследена рефлексията на общественитенагласи спрямо криминалните прояви и престъпленията, които е трябвало да бъдат санкционирани не само от закона, но и от общественото мнение. Защото единствено и само чрез в. „Дунав” тези прекрачвания на закона (беззакония) са ставали предмет и на своеобразно обществено порицание. Да те изтипосат, зографисат, посочат в газетата(от руски, вестник)на султана е било повече от порицание, нещо,което е легитимиралоиначе строгата съдебнасанкция. Престъпникът е получавал своеобразна дамга (белег) за това, че е извън закона и е „маркиран” за цял животчрез това вестникарскообрисуване,т.е. неговата простъпка и престъпление вече остават в историята. Ачрез страниците на в. „Дунав” се превръщат в урок за бъдещите поколения. Като имаме предвид нравите и разбиранията на тогавашните ни предци-от втората половина на 19-и век, това наистина е било нещо извънредно,  над юрисдикцията дори и на султанскитеразпоредби и с подчертано европейски терк(разговорно: хватка, начин)в конструирането (манипулирането) на тогавашното общественомнение.

Теодора Бакърджиева е направила внимателен прочит на първия официален държавен вестник, който е печатан на два езика- турски и български. Вестник „Дунав” е носил духа на реформаторите в империята и е бил своеобразен рупор на официалната политика на Мидхатпаша, русчуклия по произход, един от видните радетели на съизмерването на Турската империя с европейския аршинза цивилизованост и напредък. Този невероятен и много креативен везири паша на султан Абдул Азис прекроява балканските земи на империята по съвършено нов начин, като не случайно избира родния си град Русчук за център на Дунавския вилает, в който влизат ощеНиш, Видин, София, Търново, Варна и Тулчакато административни центрове на едноименнитесанджаци, обхващащи балканските територии на империята. 

Всъщност книгата „За закона и хората” на Теодора Бакърджиева е един безценен справочник с енциклопедични препратки към най-важните детайли от официалната политика на султана спрямо раята в подопечните на Русенския валия земи. Не знам колко време е коствало всичко това на авторката на книгата, но определено мога да кажа, че тя е постигнала основната си цел при подредбата на изследването, а именно: да проследи огромния информационен масив, свързан съсзаконотворчеството на султанските чиновници, да види в дълбочина процесите на правораздаването, да обобщи и да систематизира ефективността на наказателното съдопроизводство през визирания в заглавието 12-годишен вестникарски цикъл на официоза „Дунав”.

С риск да бъда обвинен в несправедливи паралели ще кажа само, че бях силно впечатлен от един любопитен щрих в книгата, посветен на Член 1792 от Гражданския закон, където са посочени най-важните качества на съдиите, които раздават справедливост в името на „августейшия господар Абдул Азис”.Според разписаното в закона,всеки съдия трябва да бъде „умствено развит, даровит на словото си, справедлив, верен, постоянен и непоколебим….” Като направим една, макар и бегла препратка към сегашните пазарлъци във Висшия ни съдебен съвет и съвременния европейски прочит на българската съдебно-производствена недостатъчност, четейки книгата на Бакърджиева неволно се питаме дали пък в онова далечно време не са били много по-наясно какво и как да реформират в съдебната система, за да яадаптират към европейската цивилизованост. И всичко това се е случвалов една първична и сурова държава, в чиято доктрина е заложено султанът- с помощта на Аллах-да властва над раята и над земите, спечелени с ятаган. Ипо силата на божията промисъл-тези поробени земи да бъдат във вечни владения на същия този султани на наследниците на неговите наследници.

Редакцията на в. „Дунав” е била своеобразно интелектуално средище, през нея преминават като сътрудници и вестникари много български държавници - Драган Цанков, Стоил Попов, адвокат Иван Касабов, с кантора в Букурещ, големият български етнограф Димитър Маринов.

За какво всъщност е служил в. „Дунав”? От таблиците и класификаторите, които е направила Теодора Бакърджиева,се вижда, че султанският официоз е бил глашатай на съдебната реформа и медиатор (посредник) между поданиците на султана и законотворците му. За 12 години на страниците на в. „Дунав” са отразени престъпления и наказания в различни възрастови, социални и обществени групи. Систематиката на авторката обхваща дори и престъпленията при жените и децата, състоянието на затворите, направени са препратки към тогавашните корифеи на юридическата и философскатамисъл, отразени са обществените рефлексии срещу извършителите на престъпленията и оценката на обществото за ефективността на санкциониращите органи. Тук, както подчертава авторката, става дума за една светска юрисдикция, повлияна неминуемо от европейскотопросвещение и реформаторския дух на епохата, които не отминавати държавата на всемогъщите султани. Над всичко това стои обаче загадъчната особа на главния виновник за съществуването на в. „Дунав” – валията МидхатПаша.За него големият пътешественик и познавач на българските земи в турските предели Феликс Каниц ще каже,че това е човекът, който се въодушевява само от една мисъл- „да направи Турция наистина "достойна да влезе в реда на европейските държави".

Книгата на Теодора Бакърджиева е своеобразно продължение на вече известни нейни изследвания и голямата йстудия, посветенана Мидхатпаша – противоречив, непоколебим, жесток и дори мистичен висш турски сановник, който умира в затвора край Мака ал-Мукаррама (Мека), Саудитска Арабия. Един низвергнат от властта, изоставен от всички силен човек, безнадеждно далеч от прегръдката и въздуха на родния си Русчук-мъж, чиято желязна ръка се усеща през страниците на неговия в. „Дунав”-официозът с неглижиранолице за престъпленията и наказанията в Османската империя по времето на султан Абдул Азис, чийто нов прочит дължим на Теодора Бакърджиева и спомоществователя на книгата Иван Хаджииванов.

Теодора Бакърджиева, „За