0
Страстната седмица, или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос, започва от днес. Тя е наречена по този начин, тъй като "страст" е старинна българска дума за страдание. Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също "велики". А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като "молбената неделя".
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя.
А ето какви са събитията през всеки ден от тази седмица:
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син обърнал масите на търговците.
На Велики вторник Христос прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове. Вечерта при плащаницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иисус се извършва т. нар. опело Христово.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили, и тялото възкръснало от мъртвите.
В 23:30 ч. на Велика събота вярващите отиват на богослужението в храмовете, а в полунощ се възвестява Христовото Възкресение. Поздравът за него е Христос воскресе (Христос възкръсна) и отговорът е Воистину воскресе (Наистина възкръсна).
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим.
А във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, непонесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая дори Го убили.
От новозаветните поучения в този ден ни се предлага притчата на Христос за безплодната смокиня - символ на душата, която не дава духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейното плодородие.
Редът и съдържанието на богослуженията през тази седмица са неповторими, създадени тъкмо за всеки един ден на Страстната седмица. Като се начене от неделя вечер, след обичайната вечерна, в началото на нощта се отслужва утринната за понеделник, на която се пее песента "Ето, Женихът идва". Затова и богослужението се нарича "Последование на Жениха", т.е. Христос, оприличаван на младоженец на невестата - Църквата. Припомня се притчата за десетте девойки и се препоръчва примерът на петте разумни от тях, които били готови да срещнат Младоженеца Христос. Това се служи в навечерието на първите три дни, а сутрин се отслужва така наречената литургия на преди осветените дарове.
Източник: БТА
Напиши коментар