0
Александър Андреев Берхатлиев е български скулптор. Роден е на 25 февруари 1879 в гр. Ловеч. Завършва скулптура в Рисувалното училище в София. Специализира във Виена, Мюнхен и Берлин. Работи като скулптор в Етнографския музей в София. Председател на дружество "Съвременно изкуство" и един от инициаторите за обединяване на дружествата на художниците в Съюз. Работи предимно портрети, фигурални композиции и монументално-декоративна скулптура. Родоначалник е на социалната тема в пластичното изкуство. Известни негови скулптури са "Селянин и работници“, "Рудничари“, "Сиви хора“, "Робство“, "Гаменче“, "Инвалид“ и др.
Най-високо постижение на критичното отношение към тогавашната българска действителност Александър Берхатлиев постига със скулптурната фигура „Инвалид“(1919). Чрез нея успява да разкрие тежкото положение на голяма част от българския народ като последица от Първата световна война. Реалистичната линия, характерна за цялостното му творчество, е прокарана и в портрета. С пластичното майсторство и патриотично чувство Александър Берхатлиев създава и над 60 скулптурни портрета на видни наши държавници, общественици и културни дейци, част от които са правени от натура. Такива са портретите на Христо Г. Данов, Драган Цанков, Добри Желязков, д-р Петър Берон, Хаджи Димитър, Стоян Чилингиров и др.
Несъмнено сред най-значителните творби на Александър Берхатлиев се нарежда величественият Паметник на Свободата на връх Шипка, изграден в съавторство с арх. Атанас Донков и открит от Цар Борис III през 1934 г. Изваяният от скулптора бронзов лъв допълва паметника и засилва патриотичното му въздействие. Чрез него авторът пръв от нашите творци прави успешен опит да свърже монументално-декоративната скулптура с архитектурата. Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север.
Той бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Трябвало да се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх.
И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събира и решава лъвът да се обърне на юг.
Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеква се, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Тогава мълниеносно реагирала Сърбия. Пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток.
След това решение българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират.
Берхатлиев участвал в много общи художествени изложби у нас и в чужбина. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия, в музеи в Берлин и Виена. Умира на 1 февруари 1971 г.
Източници: ДА "Архиви", Иван Лалев, "Бележити ловчалии"; „Паметник на свободата на връх Шипка“, Национален парк –музей ШИПКА-БУЗЛУДЖА, 2006; стр. 176-177.
Автор: Надя Христова
Напиши коментар