Защо по улиците на Русе вече се бият... и момичета?

Когато децата носят гняв вместо раници

Все по-често агресията наднича от ученическите раници – не само в училищния двор, но и в семейната среда. Днес се обръщаме към тревожната тенденция на нарастващо насилие сред и от децата – явление, което руши връзките между поколенията и подкопава устоите на обществото. Русе не прави изключение. Данните и свидетелствата сочат ясно: в основата на това разрушително поведение стоят липсата на емоционална зрялост, разпадаща се семейна среда и объркани ценности.

Темата обединява два случая, които осветяват различни страни на този мрачен проблем – от престъпните прояви на групи деца и случаите, в които родителите стават жертви на икономическо или физическо насилие от собствените си деца, до онези опити за промяна, които идват от самата младежка общност. Един от тях е инициативата „Доброто да победи злото“, която тръгва от Русе с послание за непримиримост към агресията и за изграждане на общност, основана на уважение, дисциплина и лична отговорност.

Зад всяка история стоят живи хора и съдби, търсещи помощ. А изходът – ако го има – минава през общите усилия на семейството, училището, институциите и младите хора, които избират да бъдат „рицари на доброто“, а не безучастни свидетели на злото.

Агресията не е фаза – тя е вик за помощ. Често преглъщан, омаловажаван или пренебрегван. Но вече не можем да си позволим да не го чуем.

В Русе – както и в цялата страна – расте броят на тежките случаи, в които деца нараняват не само своите връстници, но и най-близките си. Според специалистите от Местната комисия за борба с противообществените прояви, все повече организирани групи от непълнолетни участват в побоища, кражби и дори изнудвания. В тях вече не са само момчета – включват се и момичета, понякога дори в ролята на инициатори. „Често зад маската на насилието стои страх, самота, липса на емпатия и объркана ценностна система“, обясняват експертите.

Какво кара едно дете да удари друго? Да го унижи? Или да го използва, за да изпълни поръчка? – Отговорите рядко са прости. Но тенденцията е ясна: агресията се превръща в средство за изява, когато отсъстват други начини за принадлежност и утвърждаване.

Още по-болезнена е другата страна на медала – когато жертвата е родителят. Икономическо, вербално, а понякога и физическо насилие от страна на деца към техните майки и бащи вече не са единични случаи. Психолози и социални работници споделят за зачестили сигнали от родители, които живеят в страх от собствените си деца – страх, примесен със срам, вина и пълна безизходица.

Статистиката подкрепя наблюденията на практиката - през миналата година са образувани 94 дела, по които са издадени възпитателни мерки за 190 деца. Само през първите пет месеца на тази година делата са 53, а мерките над 100, отчитат от Комисията за борба с противообществените прояви.

„Зад всяко такова дете има история – пропусната връзка, болезнено мълчание или системно пренебрегване. Понякога проблемите започват рано, но се неглижират с надеждата, че ще отминат“, коментират специалистите. Само че не отминават. Ескалират. И рано или късно, избухват.

Изход има – но той минава през признание, а не отричане. През съвместни усилия на семейството, училището, институциите и цялото общество. И най-вече – през ангажиране, преди да е станало късно. Защото, когато агресията говори, ние трябва да сме готови да чуем. И да действаме.

***

Със съдействието на Местната комисия за борба с противообществените прояви се срещаме с майка, която сама ги е потърсила, защото не знаела как да реагира, когато разбрала, че дъщеря ѝ е участвала в сбиване. Жената не пожела да се разкрива самоличността ѝ. Разказа обаче, че била потресена, когато разбрала, че дъщеря ѝ попаднала в лоша компания и се стигнало до побой над друго дете.

„Обадиха ми се един ден и ми казаха, че се е случило нещо. Събрали се група момичета и са се сбили. Набили друго момиче. Моята дъщеря дори не ги е познавала тези момичета, не са от нейното училище, запознала се е наскоро с тях. Не съм очаквала това от нея, това е срам, позор, не знам какво да кажа, не знам как да реагирам.”, споделя майката на тинейджърка, която сама потърсила консултация от Комисията за борба с провиобществените прояви.

Това е само едни от зачестяващите случаи тинейджърите да действат в организирани групи, раказва Татяна Кюранова - секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. „Те са на групи, вече и момичетата създават такива групи - крадат, бият, нападат. Преди време имахме няколко групички, едната беше наказателна. Те нападаха деца, изнудваха, крадяха им парите, заплашваха ги, но успяхме да ги разбием”, пояснява Кюранова. Разказва още, че

децата демонстрират незачитане на авторитети - нито на родители, нито на учители.

А семейната среда най-често е определящ фактор за поведението им. „За съжаление ценностната ситема е коренно различна от тази, която ние си представяме. Емоционална интелигентност липсва или е на много ниско ниво, това рефлектира във вазиомоотношенията и с връстници, и в семейната среда. И да, случаите на агресия нарастват, много са и такива, в които участват момичета. А това е още по-притеснително, тъй като се очаква един ден тези девойки да станат и майки. Наблюдава се тенденция на

вербално и икономическо насилие над родители, а в някои крайни случаи – и на физическо.”,

обяснява още Татяна Кюранова. Така родители попадат в безизходица - от една страна ставали жертва на действията на детето си, а от друга - носят отговорност пред закона за постъпките му. И все по-често самите родители търсят Местната комисия за противообществени прояви, безсилни да се справят с децата си. Такива са близките на 11-годишно момче, за което ни разказва председателката на Комисията. „Родителят алармира, че ежедневно имат конфликти, сигнализират органите на МВР, в дома им се чупи и удря. В този казус стана ясно, че майката и бащата преживяват много тежък развод, който се отразяваше пагубно на детето. То не беше подготвено за случващото се, обичаше еднакво и двамата си родители, което беше съвсем естествено, и се чувстваше гневно. Емоциите му ескалираха в агресия към майката, тъй като тя беше родителят, който го отглеждаше в момента”, описва историята Кюранова и добя следващ щрих с пореден натиск от дете към родител. „Имаме и друг случай - на

икономическо насилие, прераснал във вербално изнудване, в заплахи, че детето ще се самоубие,

от които родителят беше много притеснен. Това го караше да се подчинява на икономическото изнудване, като в същото време се съмняваше, че парите са нужни на детето за наркотици, тъй като то ставаше все по-агресивно, ако желанията му не се изпълнят. Имаме пет-шест такива случая. Мисля, че в момента децата растат много разглезени. Родителите се опитват да им осигурят неща, които не са имали в детството си, разнообразието на стоки и услуги е голямо и ние, като друго поколение, не сме имали достъп до такива неща. Всеки родител се старае да осигури благосъстояние на детето си, което в някои случаи рефлектира върху навици като труд, уважение и благодарност, които все по-често липсват.Доста от децата казват: „Те са длъжни,

щом са ме родили, те са длъжни да се грижат за мен и да ми угаждат”.

Но тук проблемът е, че когато напрежението ескалира и се стигне до насилие, родителят от една страна е жертва на поведението на детето си, а от друга - носи отговорност пред закона. Това го кара да търси съдействие и помощ и ги открива в наше лице.”, разказва Кюранова. Законът предвижда 13 възпитателни мерки, които могат да се налагат - най-леката е предупреждение, а най-тежката настаняване във възпитателно училище-интернат.

Миналата година се е наложило едно момче да бъде настанено във възпитателното училището в Ракитово. „Това момче беше с 34 възпитателни дела, което показва, че ние сме извървели целия път на възпитателни мерки по няколко пъти, но девиантното поведение се превърна в делинкветно. Ние нямахме подкрепа, родителите нямаха ресурс. Семейната среда беше криминална - единият родител е в затвора, другият е осъждан многократно. Търсихме всякакъв ресурс - баби, дядовци, близки, но нямаше как да се справим, в училището също имаше проблеми. Проверихме преди това какви са условията във ВУИ - Ракитово, защото трябваше да знаем къде го изпращаме. И е нужно да споделя, че бяхме учудени и приятно изненадани. Там работният процес е добре подреден, строг, но децата се променят, усвояват професии и един ден могат да поемат по добър път”, обяснява Татяна Кюранова.

Мнението на специалистите е, че

преодоляването на агресията и противообществените прояви е обща грижа на семейство, училище и институции.

Вече всички училища имат психолози и педадгогически съветници и трябда да се работи за повишаване на културата им. Затова специалистите от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни посещават учебни заведения, правят беседи, разясняват закона и кои са постъпките, които могат да доведат до нарушаването му. „Със седйствието на РУО убедихме директорите на всички учебни заведения, че е в тяхна полза, и от две години провеждаме мащабна кампания за повишаване правната култура по теми, които всяко училище подава.”, обяснява Кюранова. Но общият извод е, че

децата не умеят да управляват емоциите си и това води до голяма част от случаите на агресия.

Кюранова добавя, че семейството също има огромна роля за възпитанието на децата. В практиката си е имала деца от добра икономическа семейна среда, които обаче, са били хващани да крадат. „Категорично съм против да се генерализира, че по-лошото икономическо състояние на семействата е причина децата да правят грешки. Даже наблюдаваме тенденция деца от много добри семейства да бъдат извършители на противообществени прояви. Много родители защитават децата си, но ние се опитавме да ги убедим, че работим в тяхна полза, защото само след една-две години те ще са пълнолетни и ще носят тежестта на наказанието пред закона.”, подчертава секретарят на Комисията.