Живия компютър Илия Петров оспорва точността на японски калкулатори

Живия компютър Илия Петров оспорва точността на японски калкулатори

„Това е последното интервю, което давам. Догодина ставам на 90  и вече няма за кога да се изявявам по медиите.“ С тези думи и с обичайната си усмивка ме посреща в дома си плевенчанинът Илия Петров. Той е откривателят на известния уникален метод за бързо смятане, заради който бе наречен Живия компютър. Издал 12 книги по тази тема. Изнесъл е над 5 000 лекции за своя метод – у нас, в Англия, в Швейцария, в Белгия, в Румъния и др. Носител е на множество отличия от престижни наши и чуждестранни научни форуми.

Поредната му „находка“ в сферата на математиката е свързана с точността на електронните калкулатори. И по-точно – на един от най-добрите модели на CASIO – fx-85GT Plus.

„Този калкулатор е едно велико творение на човешкия ум. Той може да работи с до 100 числа – да умножава, да дели, да повдига на квадрат и т.н. Има обаче един недостатък – програмата му е нагласена така, че при умножение и деление на десетцифрени числа закръглява резултата до десетата цифра. Понякога обаче деветата и десетата цифра са нули. В този случай калкулаторът закръглява така, както е програмиран, и се получава остатък. Този остатък при малките числа не оказва влияние върху резултата. При големите числа обаче разликата в резултата със и без остатък е много голяма“, обяснява Илия Петров.

После взема калкулатора, химикалка и листове хартия и започва ентусиазирано да доказва твърдението си. Използва математическа формула и прави изчисления с числа от порядъка на септилиони и квинтилиони. И наистина установява, че крайните резултати от изчисленията със и без програмираното в калкулатора закръгление се различават.

„Ако програмата се промени и закръглението се направи на 11-ата цифра, получаваме пълно равенство“, допълва Петров. Той вече е проверил и доказал и това си твърдение.

Според него проблемът е по-скоро научен. Затова науката ще има полза от неговото решаване. Плевенчанинът е изготвил анализ на проблема и смята да го изпрати до БАН, до академиите на науките в САЩ, Великобритания, Индия и Япония.

Ангел АТАНАСОВ

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори