0
Русенският университет през ноември ще навърши 70 години. 70 години, свързани с живота на различни поколения, образование, култура, бизнес… Празненствата започнаха още през 2014-а и включват многобройни мащабни прояви - спортни, туристически, научни. И ако днес университетът е известен на различни континенти, с широк обмен по международни проекти и програми - образователни, изследователски, развойни в науката и приложението й, то в първите години на изграждането му е имало доста перипетии…
Това пише вестник "Бряг" като встъпителни към любопитния материал на Нели ГЕОРГИЕВА, който е публикувал.
Впрочем - вижте го:
Началото на висшето образование в Русе се полага през 1909 г., когато със закон на Министерството на народното просвещение тук се открива Висш педагогически курс за подготовка на учители за прогимназиите с два отдела – историко-филологически и физико-математически.
Разискван през годините, въпросът за създаване на истинско висше учебно заведение в Русе е засегнат и по време на 45-ото общо събрание на Русенската търговско-индустриална камара през зимата на 1940 г.
От протокол с дата 13 октомври 1945 г., от заседание на Временната общинска управа при Русенската народна община, става ясно, че за основната цел - „намиране средства за издръжката на проектираната политехника в Русе”,
Общината трябва да отпусне 300 млн. лв., като се предвиждат и други „приходоизточници”.
При търсенето на подходящ терен за строеж на сграда за нуждите на училището, се дава разрешение за обучението да се ползват помещенията на бившата Търговска гимназия /днес Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети”/.
На заседание на Временната общинска управа през ноември с.г. се предлага съставянето на комисия от „компетентни финансисти, техници и др., които да се съберат и решат пътя за управление и финансирането на висшето техническо училище”.
Така, след много перипетии, се стига до издаването на Указ № 266 от 12 ноември 1945 г., с който се създава Висше техническо училище в Русе. В него се казва: „В името на Негово Величество Царя, Ние, Регентите на България /Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски, Тодор Павлов – б.а./ по доклада на Министър-председателя от 6 ноември 1945 г. под № 754 постановихме и постановяваме: да одобрим 5-о постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 31 октомври 1945 г., протокол № 165, с което на основание чл. 47 от Конституцията е приета следната Наредба-закон за откриване на Висше техническо училище в гр. Русе.
Чл. 1 от Указа гласи: „Основава се Държавно висше техническо училище със седалище в гр. Русе”, което е „юридическа личност”. Според чл. 2, то „има машинен факултет със следните отдели: а/ за индустриална химия; б/ за машинно инженерство; в/ за електроинженерство”. Освен от регентите, Указът е преподписан от министър-председателя Кимон Георгиев и е поставен и подписът на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев в качеството му на пазител на държавния печат.
В брой № 659 от 12 ноември 1946 г. вестник "Дунавски отечествен фронт" известява за откриване на учебните занятия в присъствието на областния директор П. Българанов, зам.-председателя на Областния ОФ комитет Ст. Тончев, кмета Стоил Машев, командира на дивизията ген. Б. Българанов, областния началник на милицията Йорданов, втория секретар на Областния комитет на БРП В. Гочев, градския секретар на БРП /к/ Н. Спасов, Г. Токушев, представителя на ОРПС Гулабчев, представители на Областната инспекция на информацията, на отечественофронтовските партии, на Областната стопанска камара, професорите и доцентите при ВТУ, новоприетите студенти и множество граждани.
Временно изпълняващият длъжността ректор професор Коцо Христов оповестява:
„Същинското тържествено откриване на университета ще стане малко по-късно, когато сградата бъде напълно пригодена и снабдена с учебни пособия. Сега ние само ознаменуваме началото на нашата учебна работа, която не бива да се отлага повече”.
Изтъквайки ролята на бъдещото училище, което ще създава специалисти в областта на техниката и ще съдейства за развитието на родната индустрия, проф. Христов заявява: „Машината носи благоденствие и напредък в живота на всички народи. Ето защо силно развитата машинна техника в нашата страна ще означава и силна културна и стопанска България”.
След поднесените поздравления от официалните гости на тържеството доцент Н. Минков изнася първата лекция пред студентите. По-късно, на 9 март 1947 г. той чете и встъпителна лекция на тема „Приносите на математиката в развитието на човешката култура и техническите науки”.
Висшето техническо училище започва официално занятия на 15 декември 1945 г., като
учебната 1945-1946 г. продължава и през лятото на 1946 г. До построяването на подходяща сграда за нуждите на училището учебните занятия се водят в сградата на бившата германска гимназия в Русе, впоследствие музикално училище /според други източници тази сграда е бивше френско училище/, като голяма част от първите преподаватели са привлечени от Държавната политехника в София. Първоначално броят на постъпилите студенти е 158, преподавателите са 17, като през следващата година броят им се удвоява.
Училището функционира като висше учебно заведение до 1948 г., когато е закрито с указ на Президиума на Великото народно събрание, обнародван в бр. № 9 на Държавен вестник от 14 януари 1949 г. В Указа се казва, че закриването трябва да се извърши постепенно, като се спира приемът на студенти, а студентите от III курс на Висшето техническо училище се прехвърлят като студенти в Държавната политехника в София.
През учебната 1953-1954 г. към Селскостопанската академия „Георги Димитров" – София е открит Факултет по механизация и електрификация на селското стопанство с три специалности – механизация на селското стопанство, хидромелиорация и земеустройство. С издадения на 28 септември 1954 г. Указ на Президиума на Народното събрание този факултет се обособява в самостоятелно висше учебно заведение - Институт по механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Русе. Основна бъдеща сграда на института е пансионът на френския колеж /до 1958 г./, като се ползват и лабораториите на Техникума по механотехника, цеховете на Завода за селскостопански машини „Г. Димитров”, общежитието и жилищният блок за преподаватели. Възстановяването на висшето учебно заведение в града ни е подпомогнато от местната управа начело с първия секретар на ОК на БКП Пенчо Кубадински. Учебната година е тържествено открита на 6 октомври 1954 г. Зала № 14 е празнично украсена и на лозунга на стената й се чете „На упорита работа за създаване на високо квалифицирани инженерни кадри”. Деканът на Държавната политехника в София доц. Любен Димов представя на студентите и преподавателите новия ректор Кръстю Петров /по образование географ и историк/. След произнесените слова започват първите учебни занятия на
„първия висш институт висш институт по механизация и електрификация у нас".
Първите щатни преподаватели в института са: проф. Стоян Петров /физика/, доц. Борис Божилов /математика/, доц. Борислав Банков /съпротивление на материалите/, ст. преп. Юрий Стойчев /механика/, ст. преп. Райко Райков /дескриптивна геометрия/, Стойко Попов /философия/, Елисавета Петрова /физика/, доц. Емил Данков /ремонт на машините/, инж. Иван Неделчев /теория на механизмите/, Владимир Басаров /история на КПСС/, инж. Иван Георгиев /селскостопански машини/, инж. Богомил Антонов /технология на машиностроенето/, инж. Нако Наков /ремонт на машините/ и инж. Милю Калев /експлоатация на машинно-тракторния парк/.
Привлечени са и хонорувани преподаватели от различни софийски институти, а също и специалисти от предприятия и ведомства в Русе.
Първият випуск от новосъздадения институт е от 337 студенти, разпределени в четири курса. За да се създадат необходимите кадри в по-кратки срокове, започва обучение на студенти в първия двегодишен курс, когато са приети средни техници с най-малко 3-годишен трудов стаж в МТС, ТКЗС и ДЗС.
Така започва дейността си първият в България висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство.
Нели ГЕОРГИЕВА &n
Напиши коментар