0
Боянка Димитрова вече 11 години е лицето на КНСБ в Русе и ярък защитник на правата на работещите. Родена е на 23.02. 1975 г. в гр.. Ветово. Магистър по училищна и начална педагогика от РУ „Ангел Кънчев“. Завършила е и магистратура по „Публична администрация и мениджър в публичния сектор“ в ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Владее руски, английски и френски език. Работила е като учител и помощник-директор в училището в родния си град, била е експерт по обучение и развитие в „Оргахим“АД, мениджър „ Международни програми и проеки“ във фирмите „Идеин“ и Еллея“ , главен специалист „Образование, култура и обредни дейности” в Община Ветово и др. От 2-13 година, вече трети мандат е областен координатор на русенската организация на КНСБ. Омъжена е и има една дъщеря.
Разговаряме с Боянка на чаша кафе. Рядко се срещат хора като нея, толкова динамична натура, толкова отдадена на каузата на синдикализма, на защитата на правата на работещите. И не само това. Желанието й да се развива непрекъснато е впечатляваща, посветеността на дъщеря й буди възхита. И докато отпиваме от кафето, се сещам , че я чух на 1 май на площада, на Празника на труда, да пее „Една българска роза“ . Пееше прекрасно. Умее да увлича хората, ентусиазмът и е заразителен.
Разказва ми как е започнала работа като учител в родния си град Ветово. От разказа й си личи колко много обича професията си, колко е отдадена на децата и на хората, с които е работила. Връзката и със синдиката започва още когато я избират за председател на синдикалната организация във ветовското СОУ „Васил Левски“. Класната й, на която тя дължи много, я кани да стане помощник-директор. След няколко години избира да остане само учител, за да се грижи за болните си родители. Стремежът й да се развива я води до нова работа – експерт по обучение и развитие в „Оргахим. Работата я увлича, но следват структурни промени и съкращават целия отдел. Доверието на хората, което спечелва там, й оставя приятелства за цял живот. Може би това е в основата на характера й да помага на хората и по-късно да я свърже дълбоко със синдикализма. За кратко работи във фирма, където трупа опит по разработване и управление на проекти. Но съдбата я връща отново в родното Ветово. Получава покана от тогавашния кмет Георги Георгиев да оглави отдел „Образование, култура и обредни дейности“ и успоредно с това я избират за председател на синдикалната организация в общината.
- Боянка, разкажи ми повече за твоя път от учител в
родното Ветово до изявен синдикалист.
Работех в Община Ветово и едновременно с това бях председател на синдикалната организация. Като такава влизах в състава на Регионалния съвет в Русе на КНСБ. На едно заседание се заприказвахме с Иван Борисов, председателят на СО на „Каолин“ и нали няма случайни неща в живота - той предложи да ме запознае с шефовете на КНСБ в София и ме покани на 7-я конгреса като гост. Представиха ме. Тогава КНСБ работеше по един голям проект „Национална мрежа за колективно трудово договаряне“ и така на 5 септември 2013 г. започнах работа като експерт в Националната мрежа. На 21 ноември, точно на рождения ден на дъщеря ми, се проведе отчетно-изборна конференция на Регионалния съвет и бях номинирана за председател. Номинацията ми бе утвърдена от Националния координационен съвет и така моята същинска работа като председател на РС на КНСБ в Русе започна на 20 декември 2013 г. Трябваше да довърша оставащите две години от мандата. Това е третият ми мандат. От тогава и до сега съм в редиците на КНСБ.
Но не си мислете, че съм някакъв външен човек за Синдиката, който просто си търси работа. Може би е любопитно да кажа, че когато беше голямата стачка на учителите, аз бях учител във ветовското училище и лично съм участвала в нея, била съм в София на протестите – т.е. енергията , това което се случваше, заряда съм ги преживяла от първо лице и съм била част от борбата, която тогава се води за учителските заплати, за извоюване на други социални придобивки.
На 7-я конгрес бях избрана за представляващ всички регионални съвети в Изпълнителния комитет, т.е. гласуваха ми много голямо доверие колегите и аз съм го оправдала, защото съм ходила редовно и съм заявявала от името на всички областни координатори какви са проблемите и предложенията, които имаме. И сега пак участвам активно, въпреки че избраха колежката от Бургас, но хората ми имат доверие и пак използват възможността аз да съм гласът на нашите изказвания, мнения и пр.
- Кои са най-важните акции и най-големите ви синдикални победи в Русе?
-
Няколко протеста сме организирали в Русе - за „Дунарит“, за Български пощи, за Напоителни системи и когато искаха да спрат бързия влак Русе – Варна. Т.е. отзовавали сме се винаги, когато има социални проблеми и хората имат нужда от социална закрила. Ние сме много активни в социален план. КНСБ е много по-активен като организация, защото имаме над 7000 членове в града и областта. В момента тече процедура по преброяване и аз съм много удовлетворена, защото имаме ръст на членуващите, т.е. бройката се увеличава, като новите ни членове са предимно в социалните домове, в общинската администрация, в общинските предприятия. Вече не остана предприятие, което да не е синдикализирано и това не е без знанието на ръководството на общината и бих казала, че много активно си сътрудничим. Нивото на комуникация е много по-добро, отколкото с предходната администрация. Преди общувах само с пиарите, а сега директно с кмета. Не мога да кажа, че всичко е безпроблемно, може да има понякога и малко напрежение. Ние предимно работим със синдикалните организации и договаряме с ръководството по-добрите условия – то това е стимулът на хората да членуват в синдиката! В сферата на образованието сме много добре представени, в училищата и детските градини имаме над 1900 членове . Няма училище и детската градина, където да няма синдикална организация и то предимно са на КНСБ, много рядко на КТ „Подкрепа“. Имаме организации и в частни фирми с много добро партньорство. Например „Вите Аутомотив“. Те са пример за много добро отношение към работниците. Бяхме на посещение във фирмата с председателя на Националния съвет на КНСБ Пламен Димитров. След срещата с ръководството й нашият председател каза: „В такова предприятие какво още да искаш, като работодателят почти всичко е направил“. За съжаление не навсякъде е така. В началото на април от Русе бе дадено началото на националната кампания на конфедерацията „По-високи доходи с твоя синдикат“. Но няма да ни стигне времето да разкажа за всичко, което правим.
- Как стои въпросът с медицинските заведения. Има
ли синдикални организации в тях и какви са исканията на работещите? Има ли разлики в обществения и в частния сектор?
Да, имаме организация в болница “Канев“. Имахме организация в Комплексния онкологичен център. Сега търсим възможности да я възстановим. Пълно покритие имаме в образователните институции, в здравните кабинети там. В Детска млечна кухня, в Домовете за стари хора. Остана само Дом „Възраждане“. В момента на национално ниво боксува приемането на Колективния трудов договор за увеличение на РЗ. Това, което хората искат, са ваучери за храна и в здравните заведения, в общинските предприятия и в социалните домове. В частния сектор работодателите им дават ваучери. Поставили сме въпроса и очакваме раздвижване, за да могат да се случат нещата и в обществения сектор.
- Има ли нещо вярно в слуховете, че ще се намали размерът на годишните отпуски в Образованието? Как гледа на това КНСБ?
В колективния трудов договор, който се подписва на национално ниво, никога от страна на КНСБ не е имало предложение да се намали отпуската. Ние никога няма да слезем по-надолу от принципните договорености не само за образованието, но и за всички останали сектори.
- Как КНСБ гледа на проблема с липсата на кадри и кои сектори са най-проблемни в това отношение?
Положението наистина е тревожно. Постоянно правим статистика колко млади хора постъпват на работа, как младите се стимулират и мотивират не само да учат, но и да работят това, за което са учили. Защото почват да учат, завършват, но не отиват да работят. Липсата на кадри е голям проблем., особено в здравеопазването, където работят много пенсионери. Опитахме се да направим по-добро заплащането на медицинските специалисти в образованието и слава богу, с доброто взаимодействие с ръководството на Общината постигнахме увеличение. Получи се обаче дисбаланс - медицинските специалисти в болниците са с по-ниски възнаграждения. Но синдикатите се опитваме с всички възможности, които ни дава бюджетът, и с добро разпределение на средствата да се реши и този въпрос. Разбира се, правим икономически, финансови анализи, т.е много добре обмисляме всичко, преди да отидем на преговори, за да сме подготвени. Дори и аз, която съм учител, сядам, чета, защото когато става въпрос за заплати, трябва добре да аргументираш исканията си.
- Виждам, че синдикализмът за теб е не само кауза, но е и в кръвта ти. Как един толкова активен и посветен на делото човек намира време и за семейството? Как съпругът ти гледа на твоята заетост? Какви са заниманията ти извън служебните ти ангажименти?
Омъжих се много рано. Съпругът ми работеше на гарата във Ветово като ръководител движение - с червената шапка, привлекателен. Там се запознахме. Бях само на 17 години … и се оженихме. И вече 33 години сме заедно. Родителите ми бяха много добри и скромни хора и дадоха благословията си. След доста години, малко закъсняхме, се сдобихме с дете. Девойката е вече в седми клас, казва се Йолина. Таткото избра името. Дълго чакано дете е, затова цялата си енергия, всяка свободна минута отделям на нея. Макар, че свободно време много рядко имам. Дори да готвя рядко ми се случва, но пък това, което направя детето много го харесва. За сметка на това, таткото много добре готви и той поема тази част от домакинството.
Аз се отдавам изцяло на работата си, защото проблемите на хората ги вземам като свои и въпреки че съм учител, ми се налага да се занимавам със здравеопазване, социални дейности, частни фирми. (За образованието отговаря Пламен Атанасов, той подписва колективните трудови договори). Толкова присърце взимам нещата, че понякога съм като на война – всичко е на живот и или смърт. И когато не се получи нещо, много дълбоко и тежко го преживявам.
Наближавам 50-те и започнах да осъзнавам, че няма смисъл чак толкова да се жертвам, да се вживявам, а трябва да съм малко по-спокойна. Преживях много тежки операции, опитвам се да намаля темпото, но … когато хората ти се доверяват, трябва да отговориш на техните очаквания. Ситуацията в страната е такава, че е нужно много търпение, много труд, нещата няма как с вълшебна пръчка да се случат . Аз давам всичко от себе си и съм много удовлетворена, когато хората оценяват, че благодарение на синдиката се случва това и това. Много рядко на нас хората ни благодарят, много рядко.
- Съпругът ти с какво се занимава?
Дълго време работеше в БДЖ, но дойдоха години, в които заплащането беше много ниско, и той си каза, че не може един глава на семейството да е с такава заплата и започна работа в полицията във Ветово. Като се установихме в Русе, и си купихме си жилище, той се премести в полицията тук. Понеже се полицаите се пенсионират по-рано, той не искаше да остане нито ден в системата и се върна с голяма радост в БДЖ, ръководител е на две гари – Русе Запад и Долапите.
- Имаш ли си свои любими занимания извън работата?
Някога много четях, сега нямам време, чета само професионално, дори когато сме на почивка, не мога да се откъсна от синдикалните проблеми. Обичам да съм сред природата. Но най-голямото щастие е да съм с детето си. Двете сме много близки приятелки и съм щастлива, че е много активна, добър организатор и е много състрадателна. В класа имат деца с проблеми, помага им, дори ходи в дома на едно дете да му помага за домашните. Ходи и на тренировки по карате, аз съм много доволна, защото спортът я учи на отговорност, на дисциплина, мотивира я. Често водим разговори, давам й примери от живота, опитвам се да й подсказвам кое е добро, да бъде възпитана, да уважава, да поздравява, да умее да общува с възрастни. Искам да бъде нахъсана, да бъде борбена и да ми помага. Поставям й задачи: подреди ми тези документи по азбучен ред например и т.н. Искам да я възпитам да бъде смела, аз самата съм такава, да не се отказва, да вярва в себе си.
- Казваш, че ситуацията в държавата е сложна. За 35
години се смениха различна правителства Има ли значение за исканията на КНСБ кой е на власт?
Има. Случвало се е да не успяваме. Успяваме, когато правителствата са по-социални, по-отговорни, по-насочени към битието на хората, въпреки че освен максимален натиск се налага да правим и някакъв вид компромиси - особено на национално ниво. Ако успеем там, пък понякога нещата се случват трудно на местно ниво. Така че правителството има значение.
- Очевидна е тенденцията за все по-намаляващото
влияние на синдикатите в България и една голяма съпротива от страна на частния сектор, някакъв вид антисиндикализъм. Независимо от това синдикатите си оставят основните представители на работниците в предприятията и ролята им за извоюване и спазване на правата им. Не се ли дължи това и на спад в личната мотивация за синдикално сдружаване?
Да, имаше такава тенденция, но в последно време нещата бавно се променят. Аз вече казах, че в Русе и региона нараства броят на организациите и членуващите в тях. Социалният диалог е ключът за решаването на проблемите.
Едно от големите ни постижения на национално ниво е, че КНСБ успя да се пребори за криминализиране на действията, насочени срещу правото на сдружаване на работещите и всеки работодател, който възпрепятства и пречи но това, ще бъде подведен под отговорност по силата на новия член 174 б от Наказателния кодекс. Част от спада на мотивацията за сдружаване е страхът от работодателите. Това се променя и имаме добрите примери. КНСБ ще направи черен списък на предприятия, в които има тенденциозно нарушение на правото на сдружаване.
- Може ли синдикатът в Русе да се похвали с някакви инициативи и постижения, които другите ви колеги в страната не са постигнали?
Имаме добри постижения при колективното трудово договаряне в образованието и в здравеопазването. На местно ниво сме договорили за работещите в сферата на образованието допълнителен процент за прослужено време 1.1 % , а в други градове в страната го няма. И винаги ни дават за пример. За работещите в здравеопазването имаме по-добри социални придобивки – допълнителни дни към платения отпуск, за работещи родители на деца с увреждания също сме договорили повече възможности, от колкото на други места в страната.
- Боянка, от всичко, което ми разказваш, разбирам, че ти си една щастлива жена!
Наистина съм щастлива, имам прекрасно семейство, чудесна дъщеря, имам работа, която възприемам като мисия. Изпълнена съм с ентусиазъм, енергия, сила, воля да постигна това, което зависи от мен. Бих направила всичко възможно, за да помогна на хората, най-вече за справедливи доходи, за допълнителни социални придобивки, за подобряване условията им на труд.
- Желая ти успехи! Може би голямото
предизвикателство пред синдикатите е да променяте общественото мнение и хората да разберат смисъла на сдружаването, че обединени заедно могат да постигнат повече.
Напиши коментар