0
Стоица АРГИЛАШКИ
От Министерството на земеделието предложиха да се създаде специален фонд за акумулиране на средства срещу заразните болести при животните. Прекрасна идея, в която демократическата държава отново ще взима и после ще дава. Парите трябва да се съберат за сметка на някого. Няма как в аграрното ведомство да ги напечатат и да ги прахосат за борба с бруцелозата, да речем. И още нещо невъзможно има във въпросната мисия- как да се проверят всички животни, това е задача с много неясно решение. Очевидно през тази седмица ще се търси вълшебният начин откъде ще се набират парите във фонда.
Между новата/стара идея и съществуващия преди подобен животински фонд са изминали 15 години. Никой не знае защо въпросната финансова единица е била затрита в земеделската матрица. Сега да направим леко пресмятане. Парите във фонда, ако изобщо го създадем, могат да бъдат прибирани като отчисление от таксите в Агенцията по храните. Там годишно от нормативни плащания –такси, глоби, лицензи и т.н., влизат приблизително 50 милиона лв. Каквото искат да правят, казват фермерите, само да не ни бъркат повече в джоба. Чиновниците дадоха обещание, че няма да взимат пари от животновъдите. И обещаха също така, че ще има нови, по-строги санкции за онези, които не спазват правилата и заради които възникват огнища на зарази.
В същото време, докато се кахърим за здравето на животните, няма кой да помисли за здравния статус на електората. Поне това е впечатлението, докато слушаме и четем за разправията между Българския лекарски съюз и НЗОК. Става дума, забележете (!) пак за приблизително същата сума, както и при животните(!)- 4,5 млн. лв., които се пренасочват от ДКЦ към болниците. Защо обаче този хуманизъм не е обсъден предварително с БЛС и защо се прави врътката, никой от Надзорния съвет на Здравната каса досега не е разяснил.
Съгласието и общата кауза са conditio sine qua non (лат. задължително условие), без което не може да се прави демокрация в нито една област на българското и световното познание за справедливост като обществена потребност. Както се вижда, и демокрацията не минава без парадокси, затова трябва да ги решаваме навреме, докато не е станало безсмислено късно изобщо да ги решаваме.
Ваш: St.Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
Снимка: Интернет, архив
Напиши коментар